Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Т чрез процесуален представител срещу решение №177 от 29.07.2020 г. по административно дело № 72/2020 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РД-05-542/07.11.2018г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)- гр. К., с която е обезсилено Позволително за сеч с №0413160/17.01.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и немотивирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила се иска отмяната му, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директора на РДГ - гр. К. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно.

За да постанови обжалваното решение и изпълнявайки указанията по отменителното решение на ВАС, Пето отделение, АС - Кюстендил е приел за установено, че са налице предпоставките по чл. 57, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (НСГ) и са налице основания за обезсилване на Позволително за сеч (ПС) с рег. №0413160/17.01.2018 г., издадено на С.Т за горски имот с №094005, подотдел 11 „щ“, землище с. Д., община П. - частна собственост. Съдът...