Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. К, подадена чрез адв.. С, срещу решение № 9611 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 13254/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу заповед № ЗС-213/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент 164, находящ се в гр. С., район „Овча купел“, ж. к. „Овча купел“, бл. 510, вх. Е, ет. 7.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че и след датата на прекратяване на наемното правоотношение – 10.07.2007 г., както и до момента на подаване на касационната жалба, същият продължава да заплаща наемната цена за имота към изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ към МО, поради което е налице валидно сключен безсрочен договор за наем по смисъла на чл. 236 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). В тази връзка се твърди, че не са спазени изискванията на ЗЗД за прекратяване на безсрочни правоотношения, изискващи отправяне на едномесечно предизвестие. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – министър на отбраната, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк.. В, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в...