Образувано е по касационна жалба на А. Сали, [населено място], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.С.С, против Решение № 59/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), §1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ – Силистра, чрез ст. юрисконсулт Костадинова депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на същата, предетендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Решение № 1040 – 18 - 21 на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД – 1 – 18 – 00710820 от 28.01.2020 г., издадени от контролен орган на НОИ, с които на Сали е разпоредено да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец № 1 за периода от 14.07.2017г. до 31.10.2019г., както и подаване на нови удостоверения Приложение № 9 и Приложение № 11 от НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ съответно на 4 броя болнични листи, относно парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 от КСО.
Установено е, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. С. с дата на регистрация 10.07.2017г., с обработваема земеделска земя, намираща с в землището на с. П., общ.Дулово, обл. Силистра, ЕКАТТЕ 57813, с площ 0, 0100 ха, засята съответно с домати-градински към 10.07.2017г., пипер-градински към заверката на 21.11.2017г. и краставици-градински към заверката на 31.01.2019г. .
Обжалваните задължителни предписания на контролен орган - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Силистра с № ЗД-1-27-00710820 от 28.01.2020 г. са издадени по повод постъпил сигнал с вх. № 1029-40-6285 от 14.11.2019г. по който повод е установено, че отглежданата продукция е за лични нужди, а не с цел продажба, което рефлектира върху статута й на земеделски производител по смисъла на КСО. Прието е, че не е упражнявана трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3 от КСО и осигуряваната не е осигурено лице.
От Областна дирекция „Земеделие“ – гр. С. са приобщени доказателствата обосноваващи така възприетото от фактическа страна.
Правилно административния съд е изяснил важния за спора факт, че А. Сали, от [населено място] не е упражнявала трудова дейност за процесните периоди.
Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани земеделски производители“ за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т. е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба /а не за лична употреба/, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Съображенията за противното изложени в касационната жалба не се споделят, като посочените по-горе горе предпоставки следва да са на лице в условията на кумулативност и по общите правила на чл. 154 от ГПК следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици – в случая от Сали, което същата не е сторила в хода на процеса.
Достигайки до същите изводи административният съд е изяснил правилно съществото на спора и е постановил законосъобразно съдебно решение при точно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Или в обобщение първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по правилото на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат заплатени в полза на НОИ по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 72 / 2020 г. по описа на Административен съд – Силистра.
ОСЪЖДА А. Сали, ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [област], да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.