Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. главния архитект на О. П и от 2. Н.К, К.К, В.К, А.Н, Х.Н, М.Х, С.И и Т.Д, чрез адв.. Д срещу решение № 114 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1110/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от обжалване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация, тъй като с него не се засягат пряко техни права, а същото има благоприятен за тях ефект и алтернативно - неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка. Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответниците – К.Б, Н.Б и Н.Б, чрез адв.. Г, оспорват касационните жалби като неоснователни и молят за оставяне в сила на решението като правилно. Претендират разноски.

Ответниците Р.В, Ц.Т, Т.Б, М.И, И.Т и „А. К“ ООД, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 177, ал. ал. 3 във вр. 178, ал. 3 от ЗУТ.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни по следните съображения:

С обжалваното решение, в производство по чл. 215 ЗУТ, образувано по жалба на К.Б, Н.Б и Н.Б, и тримата от [населено място], е отменено Удостоверение за въвеждане в експлоатация /УВЕ/ № 148/29.10.2018 г. на жилищна сграда, четвърта категория, находяща се в УПИ ХIХ-2847, кв. 360 по плана на [населено място] с идентификатор...