Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. З. Л. против решение № 34 от 09.03.2010 г., постановено по адм. дело № 30 от 2010 г. на Административния съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 65 от 13.01.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Видин, с която по отношение на Лозанов е приложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) - временно ограничение за напускане на страната, считано от издаване на заповедта до отпадане на основанието (изтърпяване на наказанието). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена без да са изпълнени законовите изисквания за това. Счита, че изтеклата давност е този факт, който замества факта на изпълнение на наказанието и е реабилитиран по право за престъплението, за което е осъден. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта да бъде отменена.

Ответникът - директорът на ОДМВР - Видин, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че принудителната мярка е...