Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” към отдел „Криминална полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – В. Т. против решение № 109 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 895 /2012 г. на Административен съд – В. Т., с което е отменена заповед рег. № 55/ 28.08.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането на Р. Я. Р. за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и в противоречие с доказателствата, тъй като са спазени всички законови изисквания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед рег. № 55/ 28.08.2012 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на Р. Я. Р. за срок от 24 часа, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна.

В нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа фактически основания за прилагане на административната мярка. Формално е посочена правна норма, но не цитиран нито нормативния акт, нито конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на задържания към това престъпление. Такива данни не се съдържат и останалите доказателства по преписката, включително в представената докладна записка от 30.08.2012 г. Поради това следва да се приеме, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на формалните изисквания на закона. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Розинов към престъпен акт по делото не са ангажирани. Последният е задържан след като е разпитан като свидетел във връзка с извършен около 25 дни по–рано побой над кмета на с. В. от три неизвестни лица (образуването по случая досъдебно наказателно производство е срещу неизвестен извършител). Розинов, е с постоянен адрес в с. В., не е осъждан, работи и доброволно се е явил за разпит за изясняване на случая, като е дал показания, след което е издадена оспорената заповед. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени – заповедта е издадена без да са налице обективни данни за възможна съпричастност на Розинов към престъпното посегателство (протокол от полифизиографското изследване не е представен, а и резултатите от него не се ползват с достоверност), а това, както и цялостното поведение на лицето не дават основание да се предположи, че задържаният може да има участие в извършеното престъпление. Поради това правилно е преценено, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба.

Възражението за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Решението на първоинстанционния съд се подкрепа от събраните доказателства. При липсата на протокол от полифизиографското изследване, както и обстоятелството, че дори да е наличен резултатите от него не могат да се ползват като доказателство, правилно е преценено, че не са налице обективни данни, които разкриват възможна съпричастност на Розинов към извършено престъпление. Представената докладна записка от 30.08.2012 г. също не може да обоснове обратния извод, тъй като съдържа изводи, които както се посочи не се основават на обективни факти. Това обосновава и крайният извод на съда за отсъствие на основания за прилагане на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отмяна на административния акт.

Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не може да бъде споделен.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а в съответствие с чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания да посочат доказателства в подкрепа на изложените твърдения, както и за обстоятелствата, за които доказателства не са ангажирани (протокол от съдебно заседание, проведено на 23.10.2012 г.). Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички събрани доказателства, на доводите и възраженията на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 109 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 895/ 2012г. на Административен съд – В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. М.М.