Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 390 от 17.05.2022 г. по касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 260045 /25.03.2021 г. по гр. д. № 534 /2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.10.2020 г. по гр. д. № 1753 /2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на М. И. Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от 16.09.2016 г.

Прокуратурата на Р. Б иска от Върховния касационен съд да намали присъденото обезщетение.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по изведения от жалбоподателя Прокуратурата на Р. Б материалноправен въпрос: Как трябва да се отнесе към размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелството, че в хода на същото досъдебно производство, което е прекратено, е установено извършването на престъпление, доказано с влязъл в сила съдебен акт?

По въпроса настоящият съдебен състав намира следното:

Извършването от ищеца на друго престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт, е конкретно обстоятелство, който може да има значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по установения в чл. 52 ЗЗД критерий - справедливост.

Така е в случаите, когато двете наказателни производства се застъпват по време, или това, което е завършило с установяване на извършване на престъпление предхожда по време наказателното производство по обвинение, което е признато за незаконно, защото всяко едно от тях може да причини отрицателни последици (неимуществени вреди) от едно и също естество по отношение обвиненото в извършване на престъпления лице – конкретни обективно съществуващи обстоятелства като отрицателни изживявания и емоции, здравословни проблеми и влошаване на здравословното състояние, отражение върху личния живот, отражение върху професионалната сфера, отражение върху доброто име в обществото (промяна в отношението на близки, колеги и познати) и други конкретни обстоятелства и факти, които са наведени като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, имат значение за твърдените неимуществени вреди от незаконно обвинение и следователно подлежат на установяване при преценка на вида и интензитета на неимущественото увреждане, подлежащо на обезщетение при основателност на иска.

Неблагоприятните последиците за ищеца по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от наказателното производство по друго престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, не обуславят вредите от незаконно обвинение. и затова не подлежат на обезщетяване при уважаването на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Затова те трябва да бъдат разграничени от последиците, предизвикани от незаконно обвинение, които подлежат на обезщетяване.

Така е, защото съгласно прието разрешение с т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл. 124 от Конституцията и чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

За да бъдат разграничени последиците, е необходимо да се съпоставят видът и тежестта на двете престъпления – това, което е установено с влязъл в сила съдебен акт и това, по което обвинението е признато за незаконно, продължителността на двете наказателни производство, видът и срокът на взетите мерки за неотклонение и по-конкретно на задържането под стража.

Извършването на друго престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, е обстоятелство, което може да има и друго значение – за преценка на личността на неговия извършител, който е и ищец по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и следователно за преценка на отражението на незаконното обвинение върху психиката на тази личност, което може да бъде по-слабо, отколкото отражението на незаконното обвинение върху психиката на човек, който не е извършил престъпление.

В разглежданите случаи извършването от ищеца по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на друго престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт, е обстоятелство, което има значение за спора (релевантен факт) и установената практика на ВКС изисква съдът да извърши и отрази в мотивите си своята преценка за неговото конкретно значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В този смисъл (за значението на извършването на друго престъпление от ищеца, установено с влязъл в сила съдебен акт (съдебно минало) е приетото в т. 11 от ТР № 3 /2005 по т. д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС и следващи съдебни решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК: например по гр. д. № 919 /2017 г., на III г. о. и по гр. д. № 2982 /2020 г., на III г. о., че извършването на престъпление преди или по време на незаконното обвинение е от значение за преценката на личността на ищеца и интензитета на негативните му изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и за които е установено, че са извършили други престъпления; по гр. д. № 1091 /2009 г., на III г. о., по гр. д. № 5805 /2013 г., на III г. о., по гр. д. № 812 /2015 г., на III г. о. и по гр. д. № 5190 /2015 г., IV г. о., че предишно осъждане е основание за намаляване на размера на обезщетението по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ).

Ответникът по касационната жалба М. И. Н. в писмен отговор е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът не е навел доводи за неоснователността на жалбата.

По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК:

За мотивите на въззивния съд:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 282 НК.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: установено е, че на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата.

Въпросите за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за размера на дължимото обезщетение за тях са спорни.

За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е обсъдил следните релевантни за това обстоятелства:

Разследването е продължило 2 години и 4 месеца, ищецът е бил задържан за 72 часа, наложена му е била забрана за напускане на страната и мярка за процесуална принуда „гаранция“, иззети са били вещи. Образуваното наказателно производство и процесуално-следствените действия са станали достояние на близките и колегите му. и са медийно отразени и станали обществено достояние. Огласяването от прокуратурата е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Значение имат заеманата от ищеца длъжност в контекста на доказаните му високи професионални качества и авторитет сред колегите му, които обуславят по-висок интензитет на претърпените от него вреди вр. уронена чест и достойнство.

Съдът е отчел обстоятелството, че негативните психо-емоционални преживявания, причинени от незаконното обвинение, не са отшумели и към момента и промените в личния и социалния живот на ищеца.

Като е съобразил тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че следва да определи обезщетение в размер на 40 000 лева.

Въззивният съд е приел, че наличието на друго повдигнато обвинение, по което ищецът е признат за виновен, безспорно също е допринесло за преживените негативни емоции и страдания. Но следва да се отчете, че то е повдигнато малко преди прекратяване на предварителното производство по обвинението по чл. 282 НК, което е било водещо и към което са били насочени действията на разследващите органи и че то е приключило с мнение за прилагане на разпоредбата чл. 78а НК.

По основателността на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на Прокуратурата на Р. Б, че въззивният съд в недостатъчна степен е отчел обстоятелството, че независимо от прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, деецът е бил предаден на съд за престъпление по чл. 255 НК и че фактът на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК не заличава престъпния характер на деянието.

Настоящият състав намира за основателен и довода, че въззивният съд не е разграничил отрицателните емоции, предизвикани от незаконното обвинение от тези, предизвикани от установяване на обективно извършеното престъпление по чл. 255 НК.

Въззивният съд е основал решението си на заключението на приетата по делото заключение на комплексна психиатрична, психологическа и медицинска експертиза (л. 304 – 316 по делото на Варненски ОС).

Вещите лица са изготвили заключението след изследване на М. И. Н. през 2020 г. и са дали заключение как се е отразило върху здравето му наказателното производство по незаконното обвинение. Те са заключили, че то се е проявило като стресогенни фактори с продължителното въздействие върху психиката на М. Н., което се проявява с наличие на невротични и депресивни симптоми и нарушена комуникация и ограничени контакти с околните. Водещи прояви са повишена тревожност, депресивност, изразено безсъние, лесна уморяемост. Не се диагностицира личностно разстройство, но се диагностицират личностни акценти, които се проявяват като тревожно депресивни реакции. Установената гастроезофагиална рефлуксна болест може да се провокира от стресови ситуации.

По времето, когато вещите лица са провели изследване на М. Н. вече е било приключило и другото наказателно производство, което е завършило с установяване на извършване на престъпление (през 2018 г.). Но вещите лица са обсъждали само изтъкнатите от М. Н. като основание на иска му причини за влошаване на здравословното му състояние, те не са имали за задача да дадат заключение в каква степен здравословното състояние на М. Н. е вложено от преживяното във връзка с другото наказателно производство (за престъпление по чл. 255 НК).

Независимо от това и предвид установената съдебна практика въззивният съд е следвало да съобрази, че върху здравословното състояние на М. Н. са оказали неблагоприятно влияние и двете наказателни производства, но не го е направил.

Настоящият състав намира за основателен и довода, че въззивният съд не е съобразил, че отрицателните емоции, свързани с престъплението по чл. 255 НК, не са започнали с образуване на наказателното производство за това престъпление, а още от момента на извършването на това престъпление - през 2008 г. М. Н. умишлено е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 29 065.20 лева, представляващи дължим данък върху доходите на физически лица за данъчната 2007 г.. Този момент предхожда по време периода на наказателното производство по чл. 282, ал. 1 НК (по незаконното обвинение). А М. Н. е назначен и заема длъжността „Директор“ на Дирекция „Събиране“ при ТДД Варна от 2003 г., и работи в структурите на НАП отпреди това (от 1988 г.),следователно е съзнавал значимостта и последиците на умишлено извършеното (неговата противоправност) и евентуалните неблагоприятни последици, в случай, че бъде установено – вероятната наказателна отговорност.

Поради това следва да се приеме, че не само наказателното производство за извършеното престъпление по чл. 255 НК, но и самото съзнание за извършването на това престъпление е въздействало върху психиката на М. Н., предизвиквайки сериозно психическо напрежение, което е довело до депресия, тревожност и стрес от вероятното му разкриване, сходни с психическо напрежение, което е довело до депресия, тревожност и стрес поради незаконното обвинение и следва да се приеме, че установените по делото от комплексната психиатрична, психологическа и медицинска експертиза влошаване на здравословното състояние на М. Н. не се дължи единствено на незаконното обвинение, а и на извършеното престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт.

Този извод се подкрепя от заявеното от вещите лица при представянето на заключението, че стресовото състояние на М. Н. се дължи на чувство за вина (за която ищецът им е споделил), която е част от депресивното състояние (л. 322).

Също така вещите лица изказват единствено предположение, че констатираните заболявания на М. Н. гастроезофагиална рефлуксна болест и подуване на корема с непостоянен характер могат да бъдат предизвикани от стрес и че е възможно повдигнатото през 2013 г. обвинение и стресът да са влошили гастроентерологичните заболявания. Вещите лица не могат да кажат от кога датират заболяванията, но първият преглед при гастроентеролог е от 2011 г. (преди незаконното обвинение)..

Но вещите лица твърдят и че нервната работа би могла и сама по себе си да е причина за заболяванията.

Поради това настоящият състав приема за основателен довода на ПРБ, че тези заболявания могат да се генерират и обострят и от начина на живот и от служебната заетост на високия пост на М. Н..

От това следва, че е основателен довода на ПРБ, че по делото не е доказано пълно и главно, че заболяванията на М. Н. гастроезофагиална рефлуксна болест и подуване на корема с непостоянен характер се дължат единствено на преживения стрес.

Основателен е и доводът на ПРБ относно извода за уронването на доброто име на М. Н., че според показанията на разпитаните свидетели В. Н., негова подчинена и С. Т., негов близък от студентските години, самите свидетели, както и колегите му не са повярвали в незаконното обвинение и не са променили мнението си и отношението си към него.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна, въззивният съд е преценил неправилно обсъдените обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на правилото на чл. 52 ЗЗД, съгласно приетото с ППВС № 4 /23.12.1968 г., в резултат на което е завишил значително размера на обезщетението, за разликата над 12 000 лева до 40 000 лева, за което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допуснал неправилност на въззивното решение. Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ГПК, настоящият съдебен състав следва да разреши спора по същество, като отмени решението в неправилната му част, с която искът е уважен за разликата над 12 000 лева до присъдения размер 40 000 лева и отхвърли иска за тази част.

В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Прокуратурата не претендира разноски. С оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна и я уважава), искането на ответника М. Н. за присъждане на разноски е неоснователно. Поради това разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 260045 /25.03.2021 г. по гр. д. № 534 /2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.10.2020 г. по гр. д. № 1753 /2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати на М. И. Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ разликата над сумата 12 000 лева до сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази разлика от 16.09.2016 г. до окончателното и изплащане.

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на М. И. Н. срещу Прокуратурата на Р. Б с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за разликата над сумата 12 000 лева до сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 16.09.2016 г. до окончателното и изплащане.

Оставя в сила въззивно решение № 260045 /25.03.2021 г. по гр. д. № 534 /2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.10.2020 г. по гр. д. № 1753 /2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати на М. И. Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.09.2016 г. до окончателното и изплащане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.