Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

„Сердика 22“ ЕООД чрез адвокат В. Н. обжалва определение № 989 от 12.04.2022 г. по ч. гр. д. 241/22 г., САС, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

В частната жалба са изложени съображения, че решението подлежи на изменение. Направени били разноски от „Сердика 22“ ЕООД, като било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Изтъква, че в хода на процеса е извършено частично плащане на исковите суми. С молба вх. № 307464 от 16.04.2021 г. било оттеглено упълномощаването на адвокат Л. Б., която представлявала първончално „Сердика 22“ ЕООД. Към датата на проведеното заседание на 21.04.2021 г. било налично остатъчно задължение на ответника СНЦ „Съюз на транспортните синдикати в България“ към „Сердика 22“ ЕООД в размер на 1 040, 02 лв, установено с решението на първоинстанционния съд. Нямало ограничение в ГПК и Закона за адвокатурата относно броя на адвокатите, които може да упълномощи страната. Счита, че след като е упълномощен адвокат, искът е основателен за част от вземането след частично погасяване, то се следва заплащане на разноските, включително и това адвокатско възнаграждение. Моли да се отмени определението.

Поставя следните правни въпроси:

1. В случай на процесуално представителство, осъществено от двама процесуални представители на страна по делото, последователно на различни етапи от процеса, длъжен ли е съдът да присъди разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК на втория процесуален представител, при положение, че общият размер на договорените и заплатени възнаграждения не надхвърля минимално дължимото съгласно Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?

2. В случай на процесуално представителство, осъществено от двама процесуални представители на страна по делото, последователно на различни етапи на процеса, участието на втори адвокат, може ли да се отрази на отговорността за разноски и да обоснове заплащане на сторените разноски в по-нисък размер от заплатеното за един адвокат, договорено за процесуално представителство по делото, респ. в по-нисък размер при прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК?

По отношение на посочените правни въпроси, сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в определение № 164 от 12.05.2020 г. по ч. т.д. 1723/19 г., ВКС, 1 отделение, определение № 165 от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. 5451/16 г. ВКС, III ГО.

3. В случай на процесуално представителство, осъществено от двама процесуални представители на страна по делото, последователно на различни етапи от процеса, длъжен ли е съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да присъди разноски под установения в наредбата размер на адвокатските възнаграждения.

Мотивира основание за допускане касационно обжалване очевидна неправилност на определението на въззивния съд, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът сдружение с нестопанска цел „Съюз на транспортните синдикати в София“ не е подал отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок.

За да остави без уважение частната жалба на „Сердика 22“ ЕООД срещу определението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, въззивният съд е съобразил, че първоначално е предявен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за сумата от 102 067, 09 лв, представляваща извършени разходи по изпълнението на разваления от ищеца предварителен договор за учредяване право на строеж от 06.1.2007 г. Също така е съобразил, че в хода на процеса ответникът бил заплатил сумата от 111 000 лв, включваща главница, лихви и разноски. С оглед становището на ответника, че липсва пълно изпълнение на задължението на ответника, съдът е разгледал иска и е постановил решение, с което ответникът е осъден да заплати 1 049, 42 лв, представляващи неизпълнена част от задължението, след като е зачетено изпълнението на задълженията за заплащане на разноски, лихви и главница. Въззивният съд е приел, че ищецът „Сердика 22“ ЕООД бил оттеглил пълномощията си от адвокат Л. Б.. Въззивният съд е приел, че не се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство от адв. Н.. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължи възнаграждение само за един адвокат, при осъществено представителство в процеса от повече от един адвокат. В конкретния случай било осъществено процесуално представителство от адв. Б., като сумата, която е платил ответникът включвала и възмездяване на разноските за процеса, заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Б. в размер на 3 530 лв.

Съгласно установеното в първоинстанционното съдебно решение, сумата от 3 500 лв, разноски на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд, осъществено от адв. Л. Б., е заплатена, като от плащането от 111 000 лв, направено от ответника, сумата от 3500 лв, е отнесена към погасяване на разноските с посочване именно на сумата от 3 500 лв, както са индивдиуализирани по-горе.

Допускането на касационно обжалване на определенията, обжалвани на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, се извършва при спазване предпоставките на чл. 280 от ГПК.

С оглед формулираното основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя да може да се установи неправилност на самия акт, без да е необходимо да се извършва същинска проверка, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно съдебната практика по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидно неправилно може да е определение, при постановяването, на което съдът е допуснал приложение на норма, в обратен смисъл на действителното й значение или на несъществуваща норма, както и ако актът е явно необоснован поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или фрагментарно обсъждане на доказателствата или са допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да се установят от самия акт. В разглеждания случай не се установяват сочените основания.

Относно посочените от частния жалбоподател правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че поставените правни въпроси 1, 2 и 3, не съответстват на изискването да представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд не е разгледал съотношението на заплатените адвокатски възнаграждения спрямо определения минимум на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разрешеният по делото правен въпрос е само относно разноските, подлежащи на възмездяване при участие на двама упълномощени адвокати на страната и извършеното възмездяване в процеса с доброволното им погасяване. Въззивният съд не се е произнасял по поставения правен въпрос за общ размер на разноските, направени чрез упълномощаването на двама адвокати, и общ размер на заплатените възнаграждения, както и преценка, дали е налице прекомерност на заплатеното, респ. заплатените адвокатски възнаграждения. Поради това поставените правни въпроси, като необуславящи изхода на спора, не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване на посоченото определение не следва да се допуска.

Така мотивиран Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 989 от 12.04.2020 г. по ч. гр. д. 241/22 г., САС, ТО, 6 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: