Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "О. М. К.-Варна" ООД, подадена чрез адв. Г. П., срещу решение № 13/09.03.2009 г. по адм. дело № 5268/2008 г. на Административен съд - София-град, І отделение, 13 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20002573/12.11.2007 г. на ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1138/28.07.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, в обжалваната част на установените задължения по ЗДДС за данъчен период 01.12.2006 г. - 31.12.2006 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че основният спор по делото е дали е налице основание за начисляване на ДДС върху стойността на разрушения сграден фонд, който е отписан от актива на баланса на дружеството към 31.12.2006 г. , на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, като съдът е приел отговора, даден от органите по приходите, за правилен.

Съдът е счел за необоснован доводът на жалбоподателя, че в случая "датата, на която е бракувана стоката" и следва да се начисли ДДС по реда на чл. 82 от ЗДДС отм. не е през месец 12.2006 г. Констатирано е, че отписването на сграден фонд с отчетна стойност 570 081, 76 лв. за счетоводни цели е извършено към 31.12.2006 г. и процесните сгради не фигурират в баланса на дружеството към края на 2006 г. Жалбоподателят е съставил необходимите документи, като е отразил Протокол № 1/от 31.12.2006 г. за начисляване на данъка в СД и дневника за продажбите за данъчния период, в който е извършена корекцията. Тъй като не се установяват нарушения на счетоводното законодателство и на водещия счетоводен принцип за документална обоснованост на стопанските операции, то съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за допусната техническа грешка. Разглежданите стопански операции са материализирани в правилно съставени документи от гледна точка на ЗСч и са произвели предвидения в закона ефект - сградният фонд е отписан от активите на дружеството, а балансовата стойност на сградите е отнесена по с-ка 207 "Разходи за придобиване на ДМА", поради което и кореспондират с целите на данъчното облагане.

Съдът е приел за неотносими към спорните отношения релевираните от жалбоподателя твърдения, че сградният фонд е разрушен през 2007 г., когато е в сила нов ЗДДС, както и доводите относно приложимостта на Указание изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП.

АС е счел за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че като не са обсъдили Искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени данъци с вх. № 1053-06-1303 от 05.06.2007 г., ревизиращите органи по същество не са изпълнили задълженията си по чл. 3 от ДОПК да основат констатациите си на установените при ревизията действителни факти от значение за определяне на задължението на дружеството.

Съобразно горното, АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС отм. , регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 31.12.2006 г. е съставен протокол за брак на сграден фонд с отчетна стойност 570 081, 76 лв. Протоколът е отразен в дневника за продажби и справката - декларация за процесния период. Съгласно действащата по това време правна норма на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС отм. за осчетоводяване на брак данъкът се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката. Според чл. 93, ал. 1,

т. 6 от с. з поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени

данъчни документи се анулират и се издават нови данъчни документи. Същите документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

В тази връзка, неоснователен е довода на касатора, че при съставянето на протокола е допусната техническа грешка. Ако действително е била такава е следвало да се анулира протокола и да се състави нов протокол. Правилен е извода на съда, че стопанските операции материализирани в протокола от 31.12.2006 г. и отразени в дневника за продажби и справката - декларация за процесния период са произвели предвидения в закона ефект и правилно данъчният орган не е признал искания от касатора данъчен кредит.

Неоснователно касатора се базира на Указание изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. тъй като същото е в сила от 01.01.2007 г. а счетоводната операция е извършена през месец декември 2006 г.

Настоящият състав намира, че Административен съд - София-град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, с оглед на което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 326 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо " А" отделениe, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 13/09.03.2009 г. по адм. дело № 5268/2008 г. на Административен съд - София-град, І отделение, 13 състав. ОСЪЖДА

"О. М. К.-Варна" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № 92, ет. 1, да заплати на Дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП сумата 2 326 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.

М.М.