Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба, подадена от [Фирма 1]“ със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя Р. С. и чрез адв. Б. против решение № 426 от 08.07.2020г., постановено по адм. дело №328/2020г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлен иск за вреди. Касаторът е недоволен от решението, с което съдът приел липса на отменен незаконосъобразен административен акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на съда и присъждане на обезщетението в цялост, както и претендира разноски.
Ответната по жалбата страна твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и обосновано.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е основателна. Сочи на извършени в хода на производството пред първоинстанционния съд процесуални нарушения, при което оспореното решение следвало да се отмени като неправилно.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на „Фармар“ ООД, против Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, с искане за присъждане на сума в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени от търговеца имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление с № РД-И-060/18.07.2018г. издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски.
С оспореното пред настоящата инстанция решение искът е отхвърлен като недоказан. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са представени достатъчно доказателства относно изплащането на адвокатско възнаграждение от ищеца на адвокат, представлявал дружеството в хода на АНД № 2981 по описа на РС-Плевен за 2018 г. Съдът обосновал правния си извод с липсата на договор за правна помощ, представен пред РС Плевен и Адм. съд Плевен, както и категорични дока. Относно представените пред съда разглеждащ исковата претенция договори за процесуално представително и защита, съдът изложил мотиви, че представляват частни документи, които не съдържат достоверна дата и не може да се противопоставят на другата страна. Приел е, че тези доказателства следвало да бъда представени в рамките на съдебното производство, за което те са относими, като представянето им в един по-късен момент според съда, не доказвало наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, която да е пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП. Поради тази причина съдът е приел, че предявения пред него иск е недоказан и като такъв го е отхвърлил.
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да оспори неблагоприятен за него акт и сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:
В хода на производство по оспорване на наказателно постановление по реда на ЗАНН/ в приложимата към този момент редакция/ е недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя, твърдящ незаконосъобразност на издаденото срещу него НП. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си по обжалване на НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на това производство да представя доказателства за техния размер и съответен начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в хода на исковото производство, в случая воденото пред Административен съд – Плевен.
В хода на производството по събиране на доказателства, първоинстанционният съд с цел установяване на фактите по делото, е изискал НАХД № 2981/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен, както и КНАХД № 395/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, в кориците на които е констатирал, че са приложени доказателства за процесуално представителство, без в тях да е посочено дали между страните е уговорено възнаграждение, респ. неговият размер.
Доказателствата два броя договори за правна защита и съдействие пред Районен съд – Плевен и Административен съд – Плевен, съответно от 19.01.2019 г. и от 21.05.2019 г. по повод обжалване на издаденото НП, в които са посочени възнаграждения, платени по банков път по първия договор 450лв., а по втория платени в брой 300 лева. Представено и платежно нареждане, в което е посочен номер на договора за правна защита и съдействие, по който е извършено плащане на сума по банков път.
При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на Административен съд – Плевен за ново разглеждане.
Представените пред съда доказателства, с които ищецът обосновава тезата си, не са анализирани и преценени в хода на производството пред първоинстанционния съд. Съдът не е обсъдил възраженията на ответника в производството пред него, визирани в отговора на исковата молба. В нея нееднозначно се е навеждало на процесуално оспорване на представени от ищеца доказателства. В хода на производството по делото обаче, съдът не е дал възможност на ищеца да развие свои процесуални искания в посока на извършеното оспорване на доказателствата представен от самия него, като не е разпределил правилно доказателствената тежест, не е напътствал страните в процеса и не отделил спорното от безспорното.
При наведени в отговора на исковата молба твърдения за неавтентични, неистински документи, съдът е следвало да открие и развие производство по чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като даде изрични указания на страните при разпределяне на доказателствената им тежест.
Съгласно чл. 180 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 от ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 от ГПК. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гледна точка на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В нарушение на съдопризводствените правила, съдът не е изяснил по категоричен начин налице ли е оспорване на доказателства приети в процеса, кои от тях се оспорват и в какво се състои оспорването, като при отговор на тези въпроси/ част от които поставени в отговора на исковата молба от ответника/, съдът е следвало да открие производство по оспорване на доказателства по чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, а съгласно разпоредбата чл. 193, ал. 2 от ГПК да предостави възможност на ищеца като страна представила документите, изрично да заяви желае ли да се ползва от тях, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на представените договори. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документите. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила по аргумент на чл. 193, ал. 3 от ГПК.
След като по отношение на представените пред съда договори за правна защита и съдействие има индиция за оспорване с отговора на исковата молба, то след развито производство по чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползват двата договора.
Игнорирайки представени по делото доказателства с тезата, че те не съдържат достоверна дата и не може да се противопоставят на другата страна, съдът от една страна не е дал възможност на страната, която ги представя да се защити, а от друга е направил неправилен правен извод без развило се производство по установяване истинност на документ.
Изложеното по-горе дава основание на касационния съд да приеме, че съставът на Административен съд – Плевен е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. Обсъждането на един документ като неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК, ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на страните в процеса, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно – постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Плевен, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт.
По направените искания за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 426 от 08.07.2020г., постановено по адм. дело №328/2020г. по описа на Административен съд Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Плевен. Решението не подлежи на обжалване.