Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. – земеделски производител срещу решение № 1181 / 23.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1345 / 2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-70/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас за налагане на принудителна административна мярка. Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 226 АПК, при повторно разглеждане на делото, след постановяване на решение № 8956/07.07.2020г. по адм. дело № 7745/2019г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 325 / 21.02.2019 г. по адм. дело № 1387 / 2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-70/18.05.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Релевираните в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормите на чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и необоснованост на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Претендира са присъждане на съдебни разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, ведно със списък по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.

Ответникът - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира...