Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 5-7 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 1577 от 29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1047/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено по жалба на Д.П.У писмо с изх. № 02 - 031 - 6500/27 от 23.03.2020 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че кандидатът по схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. отговаря на условията за подпомагане и в частност не отговаря на изискванията на т. 4.1 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът Д. П. не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли жалбата против законосъобразното Уведомително писмо като неоснователна.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна....