Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Ш. от гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1992 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1021/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като съдът е счел, че следва да кредитира изцяло приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, то необосновано не е коментирал заключенията на вещото лице. Сочи, че приходните органи не са извършили анализ на произхода на средствата, формиращи задълженията по години. Твърди, че съдът неправилно е приел приложеният от органите по приходите математически модел на облагане без да се конкретизира от къде са формирани процесните суми и какъв е техният правен характер, както и дали същите не са включени в подадените от лицето ГДД. Намира, че решаващият състав безкритично е възприел изводите на данъчните органи досежно началното парично салдо към 01.01.2013г. Заявява, че необосновано не са кредитирани писмените и гласни доказателства за върнати заеми по заемни правоотношения, получени пари по наследство и преведени суми по издадените от длъжници записи на заповед. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на оспорения съдебен акт и РА, а при условията на евентуалност - намаляване на задълженията до размерите, посочени от вещото лице, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, в проведено съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва основателността й и претендира присъждане на...