Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 10512/2021

Г. Т. Л. ООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение № 4884/22.07.2021 г. по адм. дело № 5311/2020 г. по описа на Административния съд - град София, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Агенция „Митници“ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 31.07.2008 г. – 22.03.2011 г. в размер на 815,94 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесен на 31.07.2008 г. от търговското дружество депозит в размер на 2562 лв., освободен на 22.03.2011 г., обезпечаващ определен с решение № 641/24.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. по – висок размер на ДДС при внос на стоки, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 31.10.2011г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. А. „Митници е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд е установил, че на 25.06.2008 г. Г. Т. Л. ООД внесло стоки от Р. Т. във връзка с което е изготвен Единен административен документ (ЕАД) № 08BG005102H0038211/25.06.2008 г. на М. А. С. Извършена била митническа проверка съгласно протокол № 1586/25.06.2008 г. Според становище № 332/26.06.2008 г. на отдел „Тарифна политика“ при Митница „А. С. цените на стоките по Единния административен документ били занижени, поради което митническата стойност трябвало да се определи по други методи. Видно от подадената от „Г. Т. Л. ООД митническа декларация за внос, митническите власти определили депозит за митническа стойност в размер на 2562 лева. С преводно нареждане от 31.07.2008 г. на У. Б. АД „Г. Т. Л. ООД внесло по сметката на Агенция „Митници“ сумата 2562 лева депозит по ЕАД 08BG005102H0038211/25.06.2008 г.

С молба № 26-00-3751/01.08.2008 г. до началника на М. А. С. „Г. Т. Л. ООД поискало да бъде възстановен депозита, предоставен от дружеството за внесените от Р. Т. стоки по всички Единни митнически документи, общо в размер на 79 682 лева.

С решение № 641/24.10.2008 г. началникът на М. А. С. определил нова митническа стойност за стоките по ЕАД №08BG005102H0038211/25.06.2008 г., при което е установена разлика по отношение дължимият от вносителя на стоката данък върху добавената стойност в размер на 2561,47 лева. Органът задължил „Г. Т. Л. ООД да заплати публично държавно вземане в размер на 2561,47 лева заедно с дължимите лихви. В решението е посочено, че след влизането му в сила внесеният от дружеството депозит ще бъде усвоен за погасяване на възникналото митническо задължение заедно с дължимите лихви.

С решение № 862/09.04.2010 г. по адм. дело №1905/2009 г. по описа на Административния съд-София-град е отменено решение № 641/24.10.2008 г. на началника на М. А. С. Решението е оставено в сила с решение № 14809/06.12.2010 г. по адм. дело № 7674/2010 г. по описа на Върховния административен съд. С преводно нареждане от 22.03.2011 г. М. А. С. възстановила на Г. Т. Л. ООД внесения депозит.

Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт – решение № 641/24.10.2008 г. на началника на М. А. С. и настъпила вреда – внесеният депозит, но не е доказана причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, поради което отхвърлил предявения иск.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Г. Т. Л. ООД за заплащане на обезщетение за имуществена вреда за сумата от 722,82 лева за периода 24.10.2008 г. – 22.03.2011 г., е допуснато нарушение на материалния закон.,

Не може да бъде споделен изводът на административния съд, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка – засягане на имуществената сфера на търговското дружество, което основава основателност на претенцията за обезщетение.

Установен е видът на понесената вреда – пропуснати ползи, представляващи лихвата за забава върху внесения депозит, защото незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредата. За да освободи стоките си от Агенция „Митници“, ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение, той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразния акт, то ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. С промяната на основанието за задържане на сумата тя вече не представлява обезпечение. В решението на митническия орган е посочено, че даденото обезпечение се предвижда за усвояване за погасяване на задължение за данък върху добавената стойност. След отмяната на решение № 641/24.10.2008 г. отпада основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което тя подлежи на връщане. Това следва и от чл.214 ЗМ (отм.) във връзка с чл. 219а ЗМ (отм.) - когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Обезщетението за забава се дължи от датата на издаване на решение № 641/24.10.2008 г., с което е променено основанието за задържане на сумата 2562 лева

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение в частта, в която е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение в частта за разликата над 722,82 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 815,94 лева за имуществена вреда за периода 31.07.2008 г. – 24.10.2008 г. Ищецът е внесъл сумата 2562 лева, за да освободи стоката, поставена под митнически режим. Съгласно чл.162 ППЗМ даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, който е достатъчен да покрие разликата. Първоначално сумата 2562 лева е била предназначена за обезпечение за освобождаване на стоката, но впоследствие същата сума била задържана от митническите органи на основание издаденото решение № 641/24.10.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно решение № 641/24.10.2008 г. При това положение няма правно основание за присъждане на обезщетение за периода преди датата на акта, от издаването на който са настъпили вреди.

Не се споделя доводът на ответника, че върху размера на обезщетението не се дължи законната лихва. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, обезщетението не представлява лихва за забава. При паричните вземания величината на вредата се измерва със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок, което поражда правото на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва.

С оглед направените констатации решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска на Г. Т. Л. ООД за присъждане на обезщетение в частта за сумата 722,82 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда за периода 24.10.2008 г. – 22.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г. Вместо него, следва да се постанови друго, с което да се осъди А. М. да заплати на Г. Т. Л. ООД сумата 722,82 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. В останалата част, с която исковата претенция е отхвърлена за периода 31.07.2008 г. – 24.10.2008 г. за сумата над 722,82 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 815,94 лева, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Обжалваното решение № 4884/22.07.2021 г. по адм. дело № 5311/2020 г. по описа на Административния съд - град София следва да се остави в сила в частта относно присъдените разноски за сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на А. М. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в редакцията ѝ, приложима към момента на подаване на исковата молба, по административни дела минималният размер на възнаграждението е 100 лева, поради което размерът на възнаграждението не може да се намали съразмерно с уважената част от иска. Сумата покрива юрисконсултското възнаграждение, дължимо на А. М. за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 547,88 лева, от който: 25 лева държавна такса за образуване на делото пред първата инстанция; 255,19 лева за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съразмерно с уважената част от иска; 12,50 лева държавна такса за образуване на делото пред касационната инстанция; 255,19 лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съразмерно с уважената част от иска.

Г. Т. Л. ООД е внесло 27,02 лева държавна такса за разглеждане на делото в касационната инстанция, която обаче не се присъжда изцяло, тъй като съгласно чл. 204а от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 18, ал. 3 във връзка с 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата такса е 12,50 лева. За разликата дружеството може да иска възстановяване на недължимо платената сума.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4884/22.07.2021 г. по адм. дело № 5311/2020 г. по описа на Административния съд - град София в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на Г. Т. Л. ООД срещу А. М. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 24.10.2008 г. - 22.03.2011 г., в частта за сумата 722,82 лева, заедно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г. , и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Г. Т. Л. ООД със седалище и адрес на управление София, ЕИК[ЕИК], обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 24.10.2008 г. – 22.03.2011 г. в размер на 722,82 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесен от търговското дружество депозит в размер на 2561,47, обезпечаващ определен с решение № 641/24.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. по–висок размер на ДДС при внос на стоки, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4884/22.07.2021 г. по адм. дело № 5311/2020 г. по описа на Административния съд - град София в останалата част.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Г. Т. Л. ООД със седалище и адрес на управление София, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 547,88 лева лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 4884/22.07.2021 г. по адм. дело № 5311/2020 г. по описа на Административния съд - град София, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Г. Т. Л. ООД за присъждане на обезщетение в размер на 722,82 лева за имуществени вреди в периода 24.10.2008 г. – 22.03.2011 г., е неправилно и подлежи на отмяна. Считам, че обжалваното решение следва да се остави изцяло в сила.

Съгласно чл.74 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр.302 от 19 октомври 1992 (отм.),когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. О

Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл.199, т.1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92).

Съгласно чл.162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата.

За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм. ).

Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ).

С решение № 641/24.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG005102H0038211/25.06.2008 г. и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, дължим от вносителя за дадените стоки. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2561,47 лева. „Г. Т. Л. ООД било задължено да заплати публично държавно вземане – данък върху добавената стойност в размер на 2561,47 лева заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от „Г. Т. Л. ООД депозит от 2562 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбите на чл.54, 55 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност ( редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл.59 ЗЗДС).

Съгласно чл. 90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва: 1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

Сумата 2562 лева, внесена от „Г. Т. Л. ООД, представлява обезпечение на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това, приложение намира разпоредбата на чл.192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 2562 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на решение № 641/24.10.2008 г. до отмяната му с влязло в сила съдебно решение, съответно, до възстановяване на сумата.

С административния акт на началника на Митница „А. С. се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава.

Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл.219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт.

Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решение № 641/24.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. , до датата, на която Агенция „Митници“ е превела обратно на дружеството сумата 2562 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба. След отмяната на акта обезщетение може да се претендира на друго основание, с отделен иск.

В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция „Митници“ за заплащането на лихва върху лихва. Това, че съдът назовава изтеклата лихва „обезщетение“, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му законна лихва, която е такава и по същност, и по размер. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено.

Съдия:

Ж. Петрова

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова