Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Б. и С. Б. против решение № 1105 от 29.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1587/2019 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му.

Ответникът – кметът на О. Е. П, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – област отхвърля жалбата на С. Б. против заповед № 654/06.08.2019 г. на кмета на О. Е. П, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „дървен навес с фургон“, находящ се в ПИ 155001 в землището на с. С., община Е. П.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Съдът констатира, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ,...