Образувано е по касационна жалба, подадена от инж Р. Т, в качеството му на Кмет на О. Б, чрез пълномощника адв. М. К. от АК – Благоевград, срещу Решение № 695 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 364/2020 г. от Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Благоевград за предсрочно прекратяване на пълномощията му на Кмет на О. Б.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – Общинската избирателна комисия – Благоевград, чрез председателя М. Б., в открито с. з. представя становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Благоевград за предсрочно прекратяване на пълномощията на Р. Т като Кмет на О. Б, постановено след връщане на преписката за ново разглеждане и решаване по същество, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени в Решение № 104 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1343/2019 г. на Административен съд – Благоевград, потвърдено с Решение № 4542 от 16.04.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 2420/2020 г.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът от първата инстанция е направил извод за неоснователност на жалбата на г-н Томов и законосъобразност на оспорвания административен акт и въз основа на това го е потвърдил. За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна, че с Решение № 298-МИ от 04.11.2019 г. Общинската избирателна комисия Благоевград е обявила изборните резултати от проведените през 2019 г. местни избори за органи на местна власт, което е публикувано на 04.11.2019 г. С това решение инж. Р. Т, издигнат от Инициативен комитет, е бил обявен за избран за Кмет на О.Б.С е встъпил в изпълнение на пълномощията си на кмет с полагането на клетва на 11.11.2019 г.

Установено е още, че с Решение № 300-МИ от 20.12.2019 г. ОИК–Благоевград е отказала да прекрати предсрочно пълномощията на новоизбрания кмет на О. Б на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА - поради неизпълнение с рок на задължението по чл. 41, ал. 3 от с. з. Решението на ОИК е отменено с влязло в сила Решение № 104 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1343/2019 г. на Административен съд Благоевград и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, в 14-дневен срок от влизането му в сила, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд е намерил решението за правилно и го е потвърдил с Решение № 4542 от 16.04.2020 г. постановено по адм. дело № 2420/2020 г.

Делото е изпратено в ОИК с писмо от 23.04.2020 г., свикано е заседание на 28.04.с. г. с обявен дневен ред, на което са присъствали 13 от членовете на комисията. Преди постановяване на решението ОИК се е занимала с молба вх. № 540 от 28.04.2020 г. и приложената към нея молба от същата дата до ВАС за допълване на решението по адм. дело № 2420/2020 г., както и с искането за спиране на административното производство на осн. чл. 54, ал. 1, т. т. 4 и 5 АПК, след което с гласовете на 9 от 13-те членове е постановила Решение № 300-МИ от 20.12.2019 г., с което е прекратила предсрочно пълномощията на Р.Т като Кмет на О. Б.

Въз основа на така посочените факти, и съобразно чл. 159 и чл. 168 вр. чл. 146 АПК, съдът е направил своите правни изводи, а именно:

1. Оспорваното решение е постановено от компетентния административен орган – ОИК – Благоевград, в кръга на изричната му компетентност по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, в предвидения от закона състав и кворум (чл. 85, ал. 3 и ал. 4 ИК) и е взето с квалифицираното мнозинство на 9 от членовете, гласували поименно (чл. 85, ал. 7 ИК), за което е съставен Протокол № 38-МИ от 28.04.2020 г. (чл. 85, ал. 6 ИК).

2. Спазена е изискуемата форма и решението има предписаното от закона съдържание: предхожда се от проведено обсъждане; мотивите по чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 41, ал. 3 ЗМСМА са изложени в обстоятелствената му част; основано е и на влязлото в сила, на 16.04.2020 г., съдебно решение по адм. дело № 1343/2019 г. на Административен съд Благоевград, ползващо се със сила на пресъдено нещо. 3. Спазена е предвидената от закона процедура:

- жалбоподателят е бил уведомен за датата на заседанието, което явства от подадената на 28.04.2020 г. молба вх. № 540, като отсъствието му от заседанието на ОИК не се дължи на процесуален пропуск на комисията. Затова възражението му за нарушено право на защита е прието за неоснователно;

- исканията по чл. 54, ал. 1, т. т. 4 и 5 АПК, формулирани в молба вх. № 540/28.04.2020 г. са обсъдени преди гласуването на решението и отхвърлени с квалифицирано мнозинство; 4. Правилно е приложен материалният закон.

- към момента на обсъждането на молбата с вх. № 540/28.04.2020 г. спорът за законосъобразността на Решение № 300-МИ от 20.12.2019 г. на ОИК – Благоевград е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, в мотивите на който са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон – чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. От една страна решението на съда се ползва със сила на пресъдено нещо и пререшаването на спор със същия предмет е недопустимо, а от друга при повторното упражняване на правомощията на ОИК, след връщането на делото, се постановява нов административен акт, който на общо основание подлежи на съдебен контрол, поради което не става въпрос за повторно повдигане на вече решен между страните правен спор.

- искането по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на производството пред ОИК, с оглед на образувано пред КС на РБ конст. дело № 5/ 2019 г. за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, е неоснователно, доколкото към датата на приключване на устните състезания искането не е допуснато от КС за разглеждане по същество.

- предпоставките за приложението на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството пред ОИК също не са били налице, доколкото е налице влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1343/2019 г., с което спорът досежно законосъобразността на Решение № 300-МИ/2019 г. на ОИК е разрешен изцяло.

- съдебното решение по адм. дело № 1343/2019 г. има конститутивно действие, което следва да се зачита от всички, засегнати от отменения административен акт, независимо дали са били страни по делото или не. По отношение на ОИК съдебното решение за отмяна е обвързващо с даденото от съда тълкуване на материалния закон; със задължения да упражни предоставените й от закона правомощията по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА без да е необходимо повторно сезиране; със забрана за издаване на ново решение при същите условия и със същото съдържание.

Доколкото към момента на произнасяне с оспореното Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. не са установени други факти, извън квалифицираните от съда като пороци на отмененото Решение № 300-МИ от 20.12.2019 г., спорът по осъщественото основание по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА е решен.

- задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение по адм. дело № 1343/2019 г. а АС – Благоевград обвързват и следващият съд, при оспорване на повторно постановеното решение и той е длъжен да ги зачете.

5. Оспорваният акт не противоречи на целта на закона, доколкото указанията по реда на чл. 173, ал. 2 АПК, дадени в мотивите на решението по адм. дело № 1343/2019 г. са в основата на преценката за законосъобразност на оспореното решение и в рамките на тези указания са упражнени правомощията от ОИК Благоевград при повторното произнасяне по чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 42, ал. 3 ЗМСМА.

Крайният извод на съда е, че Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г., в разпоредителната му част е съобразено изцяло с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 42, ал. 1, т. 5 вр. чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, дадени от съда в отменителното решение. Актът е съответен на конкретните факти, поради което отсъстват пороци, водещи до неговата отмяна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция намира, че след изясняване на относимите към правния спор факти, анализ на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на възраженията на страните първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Правните изводи на съда са изцяло съобразени с тълкуването на приложимия материален закон, дадено в Решение № 104 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1343/2019 г. от Административен съд Благоевград и потвърждаващото го Решение № 4542 от 16.04.2020 г. постановено по адм. дело № 2420/2020 г. от Върховния административен съд, обвързващи решаващия състав по силата на чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решение. В него е посочено въз основа на кои доказателства са приети са установени фактите. Въз основа на установеното от фактическа страна е изведен единствено възможният (и съответен на даденото от съдилищата тълкуване на закона) извод за законосъобразност на оспореното Решение № 304-МИ от 28.04.2020 г. на ОИК – Благоевград. Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с правните изводи на съда не основава неправилност на обжалваното решение, нито е касационно основание за отмяната му.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на защита на касатора и правото му на участие в процеса не е нарушено по никакъв начин. А обжалваното решение е мотивирано, съгласно изискванията на чл. 172а АПК.

Отсъствието на оригинални досиета и заверка „вярно с оригинала“ на адм. дело № 1343/2019 г. по описа на АС – Благоевград и на адм. дело № 2420/2020 г. по описа на ВАС, приобщени към доказателствения материал по адм. дело № 364/2020 г. по описа на АС – Благоевград, не сочи на твърдяното процесуално нарушение по смисъла на чл. 39, ал. 2 АПК и на чл. 58 от Правилник за администрация на съдилищата (обн. ДВ, бр. 68/22.08.2017 г.). Копията от досиетата по посочените дела са изготвени от служители на съответните служби в съответните съдилища, в това им качество, съгласно правомощията им по чл. 38, т. т. 2, 5, 6, 9 и 18 и чл. 58, т. т. 5, 6 и 12 от Правилник за администрация на съдилищата, респ. по чл. 28, чл. 29, т. т. 3, 4, 5 и 8, чл. 42, т. т. 1, 4, 5, 10-12 и чл. 46 от Правилник за администрацията на ВАС (обн. ДВ, бр. 60/30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019 г.). На първо място доказателствата и доказателствените средства, съдържащи се в посочените дела са събрани и изготвени при условията и реда, предвиден в АПК, ЗМСМА и ИК, поради което са допустими и съдът има право да гради своето убеждение върху онези от тях, които имат доказателствено значение за делото. На следващо място обстоятелството, че копията са изготвени от служители в администрацията на съответния съд, т. е. от органи снабдени с официална удостоверителна власт, води до извод, че това са официални документи, материализиращи изявления, ползващи се с материална доказатествена сила. Формалната доказателствена сила на приложените по делата документи може да се опровергае само като се докаже неавтентичността им, а такова оспорване не е налице. Ето защо не е налице соченото процесуално нарушение.

Обосновано съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 26 АПК и чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Това е така, тъй като документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА вече са били предмет на преценка по адм. дело № 1343/2019 г. по описа на АС – Благоевград. На следващо място с отменителното решение на съда, постановено по посоченото дело, се възстановява висящността на административното производство, но при наличието на същите удостоверяващи обстоятелства по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, известни на страните, по които те са изразили становища и възражения. И не на последно място, в молбата си вх. № 540 от 28.04.2020 г. кметът не е изложил съображения досежно нарушения в процедурата по уведомяването му, а е направил единствено искания за спиране на производството пред ОИК на основанията по чл. 54, ал. 1, т. т. 4 и 5 АПК, от което обстоятелство съдът е извел обоснован извод за това, че г-н Томов 1. е известен за заседанието на ОИК, проведено на същата дата и 2. не е имал да добави нови, освен вече изложените, възражения, нито да представи нови доказателства.

Дори да се приеме, че е налице нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 1 АПК, то в случая това нарушение не е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не влече различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е проведено от страна на настоящия касатор, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Следователно, дори да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то се явява несъществено, тъй като не е и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта.

Неоснователно е възражението, че оспорваният административен акт няма изискуемото от чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК съдържание, тъй като в него не се съдържа описание на фактите по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, въз основа на които е постановен и този порок необосновано е отречен от съда.

Вярно е, че изискването актът да съдържа фактически и правни основания - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - е изискване за неговото мотивиране – изведено изрично от законодателя в чл. 59, ал. 1 АПК.Фте основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно, властнически, съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на упражнената държавна власт. Именно поради това, без фактите да бъдат подведени под относимото правно основание, съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на властта, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. Неизлагането на фактическите и правни основания за издаване на административния акт, според еднопосочната практика на ВАС води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на опорочения акт. Това е така, тъй като наличието на фактическите и правните основания гарантира законосъобразното упражняване на държавната власт, предпоставка е за нормалното осъществяване на правото на защита, регламентирано като основен принцип в чл. 56 от Конституцията на Р. Б и позволява на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност (арг.: чл. 120, ал. 1 КРБ).

Неизлагането на мотиви в самия административен акт обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в посочени от органа съпътстващи документи, и в конкретния случай такова препращане е налице. Това препращане позволява да се извърши проверката какви факти административният орган е приел за установени, как ги цени в хипотезата на приложимата материална норма относно заявеното право и с какви изводи го признава или отхвърля, което по същество прави възможен и контрола за законосъобразност в съдебната фаза на административния процес. З. съдът обосновано е приел, че оспореният административен акт има изискуемото от закона съдържание и е издаден в предписаната от закона форма.

Неоснователно е и възражението, че в мотивите си съдът не се е произнесъл по направеното възражение за несъответствие на Решение № 304 от 28.04.2020г. на ОИК с целта на закона с оглед на реалното, в случая, закъснение от 13 дни при изпълнение на законововмененото, по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, задължение. Съдът е изложил мотиви в тази връзка, както се посочи по-горе споделени от настоящата инстанция, с които касаторът не е съгласен. От друга страна в мотивите на решението си по АД № 2420/2020 г. ВАС е посочил, че законодателят не е предвидил възможност срокът по чл. 41, ал. 1 ЗМСМА да бъде спиран, прекъсван, удължаван или възстановяван в случай на пропускането му по причина, дължаща се на грешка или опущение, извършени от самото лице, от трети лица или дори от администрацията, т. е. липсва правна възможност за обсъждане на причините, било от извиним или неизвиним характер, за изпускането му. От начина, по който този вид обществени отношения са уредени в закона се налага извод, че срокът по чл. 41, ал. 1 предл. първо ЗМСМА има преклузивен характер, а изтичането му задължава ОИК да упражни правомощието си по чл. 42, ал. 3, предл. трето ЗМСМА в условията на обвързана компетентност и директно да приложи последиците, които законът сочи. Затова фактът на прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ в срока по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, който факт е безспорен, но без заличаването му от ТР (прекратяването му) в този срок, който факт също е безспорен, не преодолява императивното изискване на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, както сочи ВАС в предходното си решение.

В съответствие с приложимия материален закон е и извода на съда за законосъобразност на оспореното пред него решение на ОИК. Съдът се е съобразил изцяло с тълкуването на материалния закон, дадено в отменителното решение на АС – Благоевград, постановено по адм. дело № 1343/2019 г., потвърдено с акта на ВАС по адм. дело № 2420/2020 г.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА забранява на кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини да извършват търговска дейност по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. Целта на законодателя е да предотврати всякакви възможности за възникване на конфликт на интереси и злоупотреба с власт от страна на визираните в разпоредбата лица, които строго формално, в определен кратък срок, следва да отстранят възникналата или съществуващата отпреди избора несъвместимост, която Конституционният съд на РБ в Решение № 3 от 07.03.2019 г. по КД № 16/2018 г. определя като „ … съвкупност от конституционно или законово определени забрани за съвместяване на определена публична длъжност с друга такава, както и с длъжности и дейности, свързани с частен интерес на заемащия публичната длъжност“.

Обстоятелството, че в конкретния случай не са изпълнени законовите изисквания в посочения от законодателя императивен срок се потвърждава от приложените по делото доказателства и е установено от АС – Благоевград при разглеждането на адм. дело № 1343/2019 г. Неизпълнението на конкретното задължение, след като кандидатът за кмет е длъжен да познава закона и основанията за несъвместимост още преди заемане на длъжността, влече като последица предсрочно прекратяване на мандата му.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата от правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна. ОИК Благоевград не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 364/2020 г. от Административен съд Благоевград.

Решението е окончателно.