Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. против решение № 360/ 29.09.2020 г. по адм. дело № 191/ 2020 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 80/ 21.01.2020 г., издадена от кмета на община П., с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) и по частна жалба на Д. против определение № 275 от 13.11.2020 г. по същото дело, с което е осъдена да заплати на община П. сумата 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено.

В частната жалба излага съображения, че определението, с което е осъдена да заплати на община П. юрисконсултско възнаграждение е неправилно, тъй като не дължи разноски на общината. Моли определението да бъде отменено.

Ответниците кмет на община П. и Р. Д. оспорват касационната и частна жалби. Молят решението на административния съд, както и определението по чл. 248 ГПК, да бъдат оставени в сила. Всеки от ответниците претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, като административният орган моли да му бъдат присъдени такива и за първата съдебна инстанция. Ответникът Д. прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба...