Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР).
Образувано е по касационна жалба на Н. З. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Н., против решение № 5526 от 15.10.2020г. по адм. дело № 9656/2019г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 18 - 7400 от 17.07.2019г., издаден от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. С., с която на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място], Столична община (СО), изразяващо се в коригирането на граници на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори № 11394.1796.1719, № 11394.1796.1573 и № 11394.1796.1012.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за наличие на спор за материално право, като посочва, че напротив такъв няма, тъй като той се легитимира с документ за собственост. Твърди и че не се следват разноски в първоинстанционното производство на заинтересованите страни. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта и да бъде задължен административният орган да довърши производството по изменение на кадастралната карта. Претендира разноски.
О. Н на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
О. С община – район „Витоша“, чрез процесуалния си представител юрк. Г. и с писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконслтско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение.
Ответниците В. А., Н. А. и И. Н. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в относимата редакция (ДВ бр. 57 от 2016 г., в сила от 25.07.2016г.), когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Приел е, че в конкретния случай е налице спор за собственост между жалбоподателя Н. З. като собственик на ПИ идентификатор № 11394.1796.1573 и заинтересованите страни – физически лица, записани в КР като собственици на ПИ идентификатор № 11394.1796.1012, тъй като с процедираното изменение се засяга техния имот и площи от него се придават към имота на жалбоподателя. Посочил е, че З. се легитимира като собственик по нотариален акт на УПИ III – 1573 с площ от 649 кв. м. по нотариалния акт и нанесен в КК с площ 600 кв. м., а заинтересованите страни се легитимират като собственици на УПИ IV – 1012, кв. 32 [населено място] с площ по нотариалния акт от 655 кв. м. Посочил е и че с предходна заповед № 18 – 1 от 03.01.2011г. е било допуснато изменение на КККР в частта именно на имоти идентификатори № 11394.1796.1719, № 11394.1796.1573 и № 11394.1796.1012, поради установена непълнота и грешка, като тази заповед е била отменена с решение № 15145 от 15.12.2014г. по адм. д. № 9557/2014г. на ВАС именно поради установен спор за материално право. Поради това също е приел, че е налице спор за собственост досежно частите от имотите, засегнати от изменението, който е преюдициален по отношение на исканото изменение на КККР. Посочил е, че в този случай за началника на СГКК – гр. С. е налице задължение да откаже исканото изменение. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.
Правилно АССГ е приел, че оспореният отказ на началника на СГКК – гр. С. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Видно от доказателствата по делото административният орган е спазил изискуемата се процедура, като е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за искането изменение на касатъра, като е отчел, че по отношение на исканите за нанасяне имоти е налице и предходно произнасяне с влезнало в сила съдебно решение.
Правилен е и извода на съда, че оспореният отказ, с който не е одобрено изменение в КК и КР, е съответен и на материалния закон. По делото е установено, че производството по издаване на процесното решение е образувано по искане на касационния жалбоподател Н. З. с нанасяне на поправка в границите на имот идентификатор № 11394.1796.1573 по регулация на основание чл. 52 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Т.е. поискано е изменение на КККР с поставяне на имотната граница за поземления имот по границата на УПИ III – 1573, за който жалбоподателят има нотариален акт, по регулационния план от 1987г., действащ и до сега.
От доказателствата по делото, включително приетата съдебно техническа експертиза, се установява, че спорните границите са нанесени съобразно действащите към този момент приоритети по ЗКИР, а именно съобразно нетрайно материализирана на място граница – ограда.
В настоящия случай не са налице и предпоставките за заявеното изменение, а именно – нанасяне на границите между поземлените имоти с крайни цифри на идентификатор № 1573 и № 1012 в съответствие с границите на УПИ III – 1573 и УПИ IV – 1012 по одобрения регулационен план от 1987г., каквото е искането на заявителя З.. Съгласно § 5 ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014г. „Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот“. Т.е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява планът да е бил приложен, което пък води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Безспорно регулационния план от 1987г. е влезнал в сила, за да бъде обаче същият приложен не е достатъчно да е влезнал в сила като неоспорен. Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ отм. , така и по § 22, т. 1 ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. В настоящия случай не са представени доказателства, а и не се твърди сметките по регулация да са били уредени, поради и което не може да се приеме, че регулационния план от 1987г. е приложен. В този смисъл са и изложените мотиви в предходно решение на ВАС, по което е налице произнасяне по същото такова заявление за изменение на КККР, досежно имотите, предмет и на настоящото производство.
Съгласно § 1 т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. „Спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В е налице такова несъответствие, тъй като при липса на уредени сметки по регулация, е налице спор за собственост относно именно на придаваемите се части към имотите по регулацията от 1987г., за които части жалбоподателят З. претендира да бъдат отразени като част от неговия имот идентификатор № 11394.1796.1573. В същия смисъл е и решение № 15145 от 15.12.2014г. по адм. д. № 9557/2014г. на ВАС, с което също е прието, че е налице спор за материално право досежно исканото нанасяне. Разминаването в площите, посочени по нотариален акт и площите на имотите, нанесени в кадастралната карта се дължи на това, че по нотариален акт жалбоподателят е придобил право върху УПИ (урегулиран поземлен имот), а в кадастралната карта се нанасят площите и границите на имотите не по регулация, а от кадастралните планове, като в тази връзка площта на имота по кадастралната карта би могла да се равни на площта на имота по нотариален акт едва след поставяне на имотните (кадастралните) граници по регулационните, но това може да стане след уреждане на сметките по регулация или разрешаване на спора за тях.
Най – накрая следва да се посочи, че предвид установеното и във влезналото в сила решение № 15145 от 15.12.2014г. по адм. д. № 9557/2014г. на ВАС по предходно искане за изменение на КК със същото съдържание, не са представени нови доказателства, а именно не са представени доказателства за уредени сметки по регулация нито пък са представени доказателства за разрешен спор за материално право. Поради и това законосъобразно административният орган е постановил оспорената заповед, с която е отказал да допусне изменение на КККР.
Съгласно чл. 143 ал. 4 АПК право на разноски при отхвърляне на оспорването и в първата и в касационната инстанция имот и заинтересованите страни по делото.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответника по касация Столична община – район „Витоша“ следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Основателно в тази връзка и доказано (представени са доказателства за сторени разноски в размер на 900 лв.) е и искането за присъждане на разноски и на ответниците по касация В. А., Н. А. и И. Н.. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5526 от 15.10.2020г. по адм. д. № 9656/2019г. Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Н. З. от [населено място] да заплати на Столична община – район „Витоша“ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н. З. от [населено място] да заплати на В. А., Н. А. и И. Н. сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.