Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Б. И” ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. П., [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. П., против частта от решение № 734/30.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 380/2020 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 16001319002846-091-001/26.11.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 80/17.02.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 6 453.29 лв. и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви – 2 575.81 лв., и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 877.31 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Я. по съображения, изложени в писмено становище и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1...