град София, 09.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Л. М.
ЧЛЕНОВЕ
: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Н.Цекова
и в присъствието на прокурора И. Ч. изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 2841 / 2011 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на пълномощника на подсъдимия С. М. Д. против решение № 291/11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че определеното от въззивната инстанция наказание
лишаване от свобода
е явно несправедливо, тъй като не отчита смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. С твърдението, че продължителната изолация на подсъдимия ще унищожи превъзпитателния ефект на наказателната санкция, се атакува постановеното от съда по реда на чл. 68, ал. 2 от НК изтърпяване на отложеното наказание, определено по нохд №209/ 2010 г. по описа на Районния съд в гр. Видин. В заключение се отправя искане за намаляване на срока на лишаване от свобода до възможния минимум и отмяна на приложението на 68, ал. 2 от НК.
Пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Повереникът на частните обвинители оспорва нейната основателност.
Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Окръжният съд в гр. Видин с присъда № 7 от 11.03.2011 г. по нохд № 35/ 2011 г. признал подсъдимия С. М. Д. за виновен в това, че на 18.07.2010 г., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено-М. - Сценик”, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2, 36 промила, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, като шофирал с неразрешена скорост от 122, 5 км/час извън населено място и без да притежава свидетелство за правоуправление, причинил смъртта на Т. И. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.”б” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК го осъдил на
лишаване от свобода
за срок от четири години и шест месеца, намален съгласно чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 58а от НК на три години, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 68, ал. 2 от НК съдът отказал да приведе в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 209/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Видин.
В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, с решение № 291 /11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. изменил първоинстанционната присъда, като
·
увеличил размера на наложеното наказание
лишаване от свобода
на подсъдимия С. М. Д. на шест години, които редуцирал на основание чл. 58а от НК с 1/3 до четири години
·
постановил на основание чл. 68, ал. 2 от НК подсъдимият да изтърпи изцяло наказанието
лишаване от свобода
за срок от една година, наложено му по нохд № 209/2010 г. по описа на районния съд в гр. Видин /
съдът не е определил режим и място на изтърпяване на това наказание/
В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е частично основателна.
Въззивната инстанция, проверявайки правилността на първостепенния съдебен акт в частта му относно индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателя, незаконосъобразно е отказала да съобрази приноса на пострадалия за настъпилото пътнотранспортно произшествие.
По делото е установено, че подсъдимият получил ключовете на автомобила от неговия собственик – пострадалия Т. А., след като двамата заедно консумирали алкохол. По този начин А. нарушил забраната на чл. 102 от ЗДвП за предоставяне на моторно превозно средство на водач, който е под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Налице е несъмнена причинно-следствена връзка между действията на пострадалия и настъпилия пътен инцидент, завършил фатално за него. Въззивната инстанция напълно е игнорирала допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП, приемайки, че той е обикновен пътник в катастрофиралия автомобил. Цитираната в атакуваното решение съдебна практика е относима към друга фактическа обстановка, при която жертвата не е допуснала нарушение на правилата за движение. Очевидно е различието с обсъжданата в казуса ситуация, при която съдебната практика еднозначно приема съпричиняване на настъпилите общественоопасни последици.
Вж.ППВС № 1 от 1983 г.,.т. 4, б.”г”,решение № 468 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. №465/2010 г., ІІІ н. о.решение № 364 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д.№ 379/2009 г.,решение № 968 от 25.08.1975 г. на ВС по н. д.№ 900/1975 г., решение № 140 от 14.04.1989 г. на ВС по н. д. №140/1989 г. и др.
Това обстоятелство правилно е съобразено от първата инстанция при отмерване на необходимия обем наказателна принуда. Апелативният съдебен състав не е имал законово основание да отрече приноса на пострадалия и неговото отражението върху размера на наказанието на подсъдимия. Налице е касационната предпоставка на чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 1 от НПК за изменение в интерес на подсъдимия на въззивното решение, която настоящия състав реализира, намалявайки определеното наказание
лишаване от свобода
от шест на четири години и шест месеца, редуцирани с 1/3 съгласно чл. 58а от НК до три години.
Останалите оплаквания на касатора са неоснователни.
Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт правилно не е прието за самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като значението му за установяване на обективната истина в настоящия процес е останало ограничено в рамките на съдебната процедура на съкратеното съдебно следствие. Сериозността на изразеното от подсъдимия съжаление е обсъдено в контекста на поведението му на неправоспособен водач, който неколкократно е наказван за нарушение па ЗДвП и на лице, осъдено на лишаване от свобода само месеци преди деянието.
Следва да бъдат споделени и разсъжденията на предходния съдебен състав за привеждането в изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода
за срок от една година по нохд № 209/2010 г.
Подсъдимият е показал резистентност към упражненото върху него до момента санкциониращо въздействие със средствата на административни и наказателни мерки. Впечатляваща е проявената от него престъпна упоритост при пренебрегване на правилата на движение. За високата степен на обществената му опасност допринасят броят на допуснатите нарушение на ЗДвП, както и отсъствието на респект към наложеното му условно наказание. Ето защо въззивният съд правилно е преценил необходимостта от изтърпяване на отложеното наказание
лишаване от свобода
за постигане целите на наказанието за поправяне на подсъдимия и за възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА
решение № 291/11 от 11.07.2011 г. по внохд № 537/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия С. М. Д. наказание
лишаване от свобода
от шест години на четири години и шест месеца, което намалява с 1/3 на основание чл. 58а от НК до три години.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.