В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ
: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№
335 по описа за
2012
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от А. Н. Ц. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Г. против определение № 1016 от 08.05.2012г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 1110/2012г., с което е оставено в сила определение от 17.02.2012г. по гр. д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 194, ал. 4 ГПК отм. за изменение на постановеното на 22.06.2011г. решение по делото в частта за разноските.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е изложил съображения за фактическата и правна сложност на делото и защо счита адвокатското възнаграждение за прекомерно. Освен това намира, че липсва заявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.По тези и други подробно изложени съображения се иска отмяна на определението и присъждане на сторените разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1./ как се определя адвокатското възнаграждение - от материалния интерес или от цената на иска; 2./ може ли съдът да прилага частично Наредбата за минималните размери на адвокатските...