Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от областния управител на О. С, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Т. и от Министерството на външните работи, чрез старши юрисконсулт Т. К., срещу решение № 5952/30.10.2020 г. по адм. дело № 13373/2019 г. по описа на Административен съд – София – град. И в двете жалби са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на областния управител претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответните страни – Ц. А. – Г., М. Г. и И. К., чрез пълномощника им адвокат П. Г., изразяват становище за неоснователност на двете касационни жалби и претендират присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на двете касационни жалби. Мотивира се, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като обаче излага съображения за произнасяне на първоинстанционния съд свръхпетитум, доколкото е бил сезиран с молба, с която се иска отлагане на изпълнението на заповедта на областния управител.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред административния съд е образувано по молба, която по своята същност е жалба, подадена от Ц. А. – Г., М. Г. и И. К., срещу заповед № ДС-20-00029/07.11.2019 г. на областния управител на О. С. С нея, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ и чл. 59, ал. 1 АПК, е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Министерството на външните работи /МВнР/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.171.1.2 - апартамент № 2, находящ се в [населено място], [адрес], поради това, че Ц. А. – Г., М. Г. и И. К. го държат без правно основание.
От представените по делото доказателства се установява, че имотът е актуван с Акт за държавна собственост № 3688 от 06.03.1990 г., като правата за стопанисването и управлението на жилищната сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на тринадесет етажа, построена през 1987 г., са предоставени на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус /БОДК/. Впоследствие за имота са били съставени АДС № 03517/11.12.2003 г., одобрен от областния управител на област С., както и АЧДС № 08796 от 11.02.2015 г., като видно от последния имотът с идентификатор № 68134.4091.171.1.2, представлява апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [адрес] е с предоставени права за управление на Министерство на външните работи /МВнР/.
С. З № 190 от 01.03.1991 г. на директора на БОДК и на основание чл. 18 от Закон за наемните отношения отм. Ц. А. и двучленното ѝ семейство са били настанени в процесното ведомствено жилище на БОДК - апартамент № 2, находящ се в [адрес],[жк]. Във връзка с Решение № 103 на Бюрото на Министерски съвет от 10.05.1990 г., с което е дадено съгласие за еднократно изключване на 110 апартамента от фонда на основните средства на БОДК и за продажбата им на наемателите - български граждани, живеещи продължително време в тях, Ц. А. е инициирала процедура по замяна на предоставеното ѝ ведомствено жилище със собствено, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С писмо с изх. № Б-09-00- 105/04.03.1991 г. от директора на БОДК е дадено съгласие по реда на чл. 137, ал. 1 от Наредба за държавните имоти отм. за извършване на замяната. Въз основа на последваща молба от Ц. А. за довършване на процедурата по замяна на процесния апартамент, на основание § 66 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/, е образувана преписка № 94ЦЦ/60/2001 г., като в писмо № 94ЦЦ/60/ от 26.03.2012 г. областният управител на София област е уведомил молителката, че молбата не може да бъде уважена, тъй като не попада в приложното поле на § 66 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, поради което преписката се счита за приключена. С последващо писмо с изх. № 06-00-13/07.08.2012 г. от министъра на външните работи, Ц. А. е била уведомена, че ползва без правно основание процесния имот - частна държавна собственост, предоставен за управление от МВнР, тъй като преписката за довършване на процедурата по замяна е приключена и съответно няма промяна в собствеността на имота. В тази връзка ѝ е бил предоставен двумесечен срок за освобождаване на жилището, като ѝ е указано, че ако не го освободи, ще бъдат предприети действия по изземването му на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС.
По делото е установено, че с решение № 1-49-205/22.08.2014 г., постановено по гр. д. № 58815/2011 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е отхвърлен предявения от Ц. А. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗС за признаване спрямо ответника, че е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на недвижим имот с идентификатор № 68134.4091.171.1.2, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 83.73 кв. м. Решението е потвърдено с решение № 3040/14.04.2016 г. по гр. д. № 19536/2014 г. на СГС, ГК, II “в” състав, като с Определение № 119/28.02.2017 г. по гр. д. № 4043/2016 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на постановеното от СГС решение.
Видно от представените към административната преписка удостоверение и справки от СО – Район „М.“ на адреса на процесния жилищен имот са регистрирани лицата Ц. А. – Г. и И. К., а М. Г. е съпруг на Ц. А. – Г..
С писмо изх. № 06-00-14/19.02.2016 г. министърът на външните работи е поискал от областния управител на О. С издаване на заповед за изземване по чл. 80, ал. 1 ЗДС на имот – частна държавна собственост, представляваща ведомствено жилище, обитавано от Ц. А. – Г.. На 10.03.2016 г. областният управител на София на основание чл. 26, ал 1 от АПК е отправил уведомление до Ц. А. – Г. за започнало административно производство за принудително изземване на имота. От приложената по делото товарителница с баркод № 9004330553 на пощенския оператор „Стар пост“ е установено, че уведомлението не е връчено на лицето, тъй като същото не било е намерено на посочения адрес. С протоколи съответно от 01.09.2016 г. и 13.11.2017 г. уведомлението е поставено на таблото за обявления на Областна администрация на О. С на основание чл. 61, ал. 3 АПК /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 27 от 2014 г./, след което е издадена и процесната заповед за изземване на жилището от Ц. А. – Г., М. Г. и И. К.. Същата е връчена и на трите лица, видно от приложените известия за доставяне от 09.11.2019 г.
За да отмени административния акт, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на оспорващите – чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Приел е, че двама от оспорващите не са уведомени за началото на административно производство, както и за правата им да участват в него, тъй като не е изпращано съобщение до М. Г. и И. К., а Ц. А. – Г. не е била редовно уведомена за образуваното административно производство, предвид липсата на алтернативно предвидените предпоставки на чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК в относимата редакция. На второ място АССГ е изложил мотиви, че в обжалваната заповед не се съдържат конкретни фактически обстоятелства, защо имотът се изземва от лицата И. К. и М. Г., като са отразени единствено мотивите за изземване на същия от Ц. А.-Г., като обаче актът съдържа мотиви по отношение на лица, които не са страни в административното правоотношение – К. З. и Д. З.. Съдът е посочил, че административният акт съдържа и противоречиви мотиви по отношение на това как е придобила Ц. А.-Г. фактическата власт върху имота – въз основа на Заповед № 190/01.03.1991 г. на директора на БОДК или въз основа на сключен договор за наем между нея и МВнР. На последно място АССГ е приел, че заповед № ДС-20-00029/07.11.2019 г. на областния управител на О. С е издадена и при нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките на чл. 80 от ЗДС.Сременно е постановена при несъобразяване на разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, тъй като жалбоподателите не притежават друго жилище, което да задоволява потребностите им от дом. Така постановеното решение е правилно.
Административният съд обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на оспорващите. По делото е представено писмо с рег. № към 0409/2/10.03.2016 г. от областния управител на О. С до Ц. А.-Г., в което е посочено, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и във връзка с постъпило искане от министъра на външните работи е започнало административно производство за издаване на заповед на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на недвижим имот –държавна собственост, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Писмото е изпратено с пощенския оператор /куриер/ „Стар пост“, като видно от отбелязването на товарителницата „лицето не е намерено на адреса“. Административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК отм. , като е поставил уведомление до лицето на таблото за обявления на Областната администрация, без да изследва надлежното връчване изпратеното писмо. В този смисъл са верни изводите на първостепенния съд относно липсата на доказателства за това пощенският оператор да е изпълнил задълженията си съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Липсват данни за каквото и да било уведомяване по реда на чл. 26 от АПК за започналото административно производство на И. К. и М. Г.. Като не е изпълнена процедурата по уведомяване на засегнатите от заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС лица, е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е ограничено правото им за организиране и провеждане на защита.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите за липса на конкретни фактически обстоятелства защо заповедта за изземване на процесното жилище е насочена срещу И. К. и М. Г.. Разпоредбата на чл. 35 от АПК изисква индивидуалният административен акт да се издаде само след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително, като неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на предоставените властнически правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона. В настоящия случай не са изложени мотиви по отношение на това, че лицата ползват имота, както административният орган е установил единствено, че И. К. е регистриран на адреса, а М. Г. е съпруг на Ц. А. – Г.. Същевременно анализ на предпоставките по чл. 80, ал. 1 от ЗДС органът е направил по отношение на други две лица, които не са участници в административното производство по издаване на оспорената заповед. По този начин, като не е установил юридическите факти, издателят на заповедта е поставил в невъзможност страните и респективно съда, да извършат в достатъчна степен преценка за приложението на материалноправната норма. Законосъобразео е изовад на съда за наличието на противоречие по отношение на обстоятелството дали Ц. А. – Г. е придобила фактическата власт върху имота, доколкото административният акт съдържа противоречиви съждения във връзка с основанието, на което ползва имота – Заповед № 190/01.03.1991 г. на директора на БОДК, издадена на основание чл. 18 от Закон за наемните отношения отм. или сключен договор за наем с МВнР. Липсват категорични данни какво основание административният орган приема за безспорно установено, за да изземе имота от Ц. А. – Г.. Административният орган е постановил акт, съдържащ вътрешно противоречиви мотиви, непозволяващи преценка за законосъобразност на разпореденото изземване.
Следва да бъдат споделени и изводите на първостепенния съд относно нарушение на материалния закон при издаване на заповедта на областния управител на О. С. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с акт за частна държавна собственост, като управлението му е било предоставено първоначално на БОДК, а впоследствие на МВнР. Не е установена обаче другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът да се държи без правно основание. Това е така, защото липсват данни издадената Заповед № 190/01.03.1991 г. на директора на БОДК да е била прекратена съгласно Закон за наемните отношения отм. ДВ., бр. 44/21.05.1996 г./, на основанията предвидени в раздел VI. Опразване на наети помещения и места, чл. 36 и чл. 37 от същия закон. Законът за държавната собственост е обнародван в ДВ., бр. 44 от 21.05.1996 г. и е в сила от 01.06.1996 г., като наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС. Разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДС дава детайлна регламентация на прекратяването на наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г. и опразването на ведомствени жилища. Действително, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗДС, срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години, но за да се пристъпи към изземване на имота като държан без основание, е необходимо да бъде извършено прекратяване на наемното правоотношение при условията на чл. 238 от ЗЗД. При изложеното от правна страна не се установява надлежно прекратяване на наемното правоотношение, предвид липсата на изрично волеизявление на компетентното ведомство в тази насока.
Въпреки, че жалбоподателите първоначално не са навели доводи за нарушаване на правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съдът законосъобразно е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с материалната законосъобразност на издадената заповед. Няма съмнение, че ако оспорения административен акт бъде потвърден от съда и изпълнен, Ц. А. – Г. и нейното семейство ще изгубят единственото си жилище и това ще се отрази на тяхното здраве, на техния личен и семеен живот. Още повече, същата страда от сериозни заболявания, за които с ЕР на ТЕЛК ѝ е определена високата степен на увреждане, а впоследствие е претърпяла и други последващи заболявания, което здравословно състояние ѝ налага сериозни ограничения. В конкретния случай намесата на Държавата не е пропорционална на преследваната законна цел /така в т. 117 от Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по Делото Й. и др. срещу България, жалба № 25446/2006 г. и решенията, към които препраща/.
Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответниците по касационните жалби за присъждане на разноски, които са доказани като основание и в размер на по 500 лева и които касационните жалбоподатели следва да им заплатят.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5952/30.10.2020 г. по адм. дело № 13373/2019 г. по описа на Административен съд – София – град.,
ОСЪЖДА Областна администрация на О. С и Министерството на външните работи да заплатят солидарно на Ц. А. – Г. сумата от 500 /петстотин /лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна администрация на О. С и Министерството на външните работи да заплатят солидарно на И. К. сумата от 500 /петстотин /лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна администрация на О. С и Министерството на външните работи да заплатят солидарно на М. Г. сумата от 500 /петстотин /лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.