Образувано е по касационна жалба на К. Г., от гр. С. против решение № 2367 / 30.04.2020 г. по адм. дело № 9961 / 2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 1, т. 13 от ЗПГРРЛ (ЗАКОН З. П. И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА) (ЗПГРРЛ), съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на относими доказателства по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт К. П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Позовава се на отсъствие на писмени доказателства за положен труд в сферите изчерпателно посочени в чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ, след отнемане на научното звание и уволнението на жалбоподателя.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.
С решение № 2367 / 30.04.2020 г. по адм. дело № 9961 / 2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на К. Г., от гр. С. срещу решение № 2153 – 21 – 181 / 14.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 30 - 16.04.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение. Посочил е, че при отпускането на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсионните органи действат при условията на обвързана компетентност и след като е бил постановен отказ от Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ в преюдициалното производство за признаване на К. Г. за „правоимащо лице“, те законосъобразно са се съобразили с него. Приел е, че Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е приложила точно материалноправната разпоредба на чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ, в която са изчерпателно изброени „видовете работи, които е следвало да извършва лицето, за да се определи като „правоимащо лице““. Установените обстоятелства във връзка с полагания труд в определени сфери след уволнението не са осъществили фактическия състав от нормата на чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ, за да бъде прието, че жалбоподателят е бил репресиран. Решението е неправилно.
По делото е установено, че К. Г. е поискал със заявление вх. № 2108 – 21 – 3 / 08.02.2018 г. отпускане на добавка към пенсията му на основание чл. 9 ЗПГРРЛ за претърпяна репресия, изразяваща се в уволнение от Висшия минно-геоложки институт (ВМГИ) и отнемане на научното му звание по политически причини, поради което за периода 21.04.1986 г. – 08.10.1990 г. е бил принуден да работи обща работа.
С решение на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ по протокол от 15.01.2019 г. е постановен отказ по искането на К. Г. за изплащане на добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ към отпуснатата му пенсия, тъй като не са били представени доказателства, че са изпълнени условията на чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ, а именно – лицето да е работило в общината, в която живее, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство.
С разпореждане № [ЕГН] / 30 - 16.04.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, потвърдено с решение № 2153 – 21 – 181 / 14.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град е била отказана исканата добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 13 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 23 ЗПГРРЛ лицата по чл. 1, т. 13 от с. з. получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка в размер на 5% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Добавката е за сметка на държавния бюджет и се изплаща чрез Националния осигурителен институт по реда за плащане на пенсиите.Тя се отпуска по искане на лицето от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането след представяне на документ, издаден от централната комисия (по ал. 3) по искане на лицето, за установяване качеството "правоимащо лице".
В случая Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ (ЗАКОН З. П. И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА) е издала своето решение, мотивирайки го, че от представените документи не се установяват елементите от фактическия състав, обосноваващи право на получаване на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ във връзка с чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ, - че К. Г. е работил по строителни обекти, в системата на чистотата или селското стопанство (стр. 70).
Този акт е издаден при условията на чл. 53 АПК и предвид неговия преюдициален характер досежно последвалите го актове на пенсионните органи е трябвало да бъде подложен на косвен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не е предвиден самостоятелен административнопроизводствен ред за оспорването му (чл. 11 от Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ).
Административният съд е осъществил допустимия и необходим косвен контрол, приемайки, че след като след уволнението му и отнемането на научното му звание жалбоподателят не е работил на строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство той не е бил репресиран.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира изводите на административния съд, пенсионните органи и Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ за необосновани и неточни.
Мотивите на протоколното решение от 15.01.2019 г. на ЦК по чл. 4 ЗПГРРЛ оставят редица неясноти:
1.Неясно е какво административният орган разбира под „репресия“, респ. „репресирано лице“.
2.Неясно е кои точно доказателства административният орган е обсъждал, за да приеме, че К. Г. няма качеството на „репресирано лице“ и оттук на „правоимащо лице“.
3.Неясно е съдържанието на правната норма, която административният орган е извлякъл от разпоредбата на чл. 1, т. 13 от ЗПГРРЛ.
Тези неясноти, трансформирани във факти, свидетелстващи за административната дейност на административния орган, формират фактически състав за съществени нарушения на административнопроизводствени правила и обуславят неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е онова нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и ако не беше допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
ЗПГРРЛ не дава легално определение на понятията „репресия“ или „репресирано лице“. Същите обаче могат да бъдат изведени от него, отчитайки разнообразието на уредените хипотези в чл. 1.
Понятието репресия може да бъде дефинирано като потисничество и насилствено ограничаване на основни човешки права и свободи от страна на държавата. При различните категории репресирани лица то може да бъде разширявано или ограничавано. Като ограничение например законът налага периодът, в който се изследва реализираната репресия 1944 г. – 1989 г. или други изключения.
Не може да се приеме обаче като ограничение характера на осъществяваната след репресията трудова дейност по критерии място на упражняване или сфери на упражняване (общината, в която живее репресираното лице; в строителството; в чистотата или в селското стопанство). Подобни критерии, възприемани като кумулативни материалноправни предпоставки за възникване на права за правоимащото лице (репресираното лице) са непрецизни и неточни. Излиза, че ако лицето е работило в строителството в общината, в която живее ще е репресирано, а ако е работило в строителството в съседната община няма да бъде репресирано.
Подобно тълкуване на разпоредбата на чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ е неточно логически и систематически.
Изброяването на сфери и места за осъществяването на трудова дейност след репресията не следва да се възприема като изчерпателно.
Фактите по делото сочат, че до уволнението му през 1986 г. Г. е работил в катедра „Марксизъм –ленинизъм“ на ВМГИ – гр. С. и заради убежденията му по отношение на възродителния процес и поради това, че чрез временно пребиваващ в страната югославски гражданин се е опитал да изнесе в СФРЮ своя книга за „някои аспекти на българския шовинизъм“ е бил разработван от органите на „Държавна сигурност“ (ДОП „Философ“, рег. № 25368). Жилището му е било обискирано за изземване на инкриминирана литература (съгласно стандартите на действалия тогава в България политически режим). Във връзка с посочената дейност и затова, че той „споделял своите възгледи открито със студентите“, органите на ДС са направили предложение до ръководството на ВМГИ – гр. С. за освобождаването му от заеманата длъжност старши асистент в катедра „Марксизъм – ленинизъм“ и като преподавател от ВМГИ – гр. С.. След решение на Факултетния съвет на Геолого-проучвателния факултет при ВМГИ със заповед № Р-611 / 23.04.1986 г. К. Г. е бил уволнен. В трудовата му книжка за периода след уволнението е било отбелязано съдебното решение от 1993 г., с което той е бил възстановен на работа.
Според твърденията на Г. по пенсионната преписка, които административните органи са могли да изследват и установят документално той е започнал работа като общ работник към Софийски държавен архив. Работил е в общината, в която е живеел. Осъществявал е трудова дейност несъответстваща на квалификацията му, уменията му и правата му заради реализираната репресия. Формата на престиране на полагания от него труд е част от предприетата репресия. Тези обстоятелства са могли да бъдат изяснени от административните органи и в частност от Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, чрез поисканите от жалбоподателя, но недопуснати гласни доказателства и експертиза, чрез които той се е опитвал да докаже, че предвид праховото замърсяване в архива пораженията върху здравето на общия работник са били в същата или значително по-висока степен вредни от работата в строителството, озеленяването или селското стопанство.
По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Незаконосъобразни са и актовете на пенсионните органи, а правните последици от решението на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ като незаконосъобразно не следва да бъдат зачитани между страните (резултат от осъществения косвен контрол от Върховния административен съд).
Делото като административна преписка следва да бъде върнато на органите на ТП на НОИ, които следва да реализират административната процедура при условията на чл. 53 АПК след събиране на всички поискани от К. Г. доказателства, включително и експертиза и приложат нормата, извличана от разпоредбата на чл. 1, т. 13 ЗПГРРЛ съгласно даденото тълкуване в мотивите на настоящото съдебно решение.
Предвид изхода на спора и заявеното от жалбоподателя искане за разноски и отчитайки липсата на списък по чл. 80 ГПК следва да бъдат присъдени онези от тях, които са реално извършени и за които има представени доказателства по делото, а именно адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. в размер на 300, 00 лева и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 40, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2367 / 30.04.2020 г. по адм. дело № 9961 / 2019 г. на Административен съд София – град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 2153 – 21 – 181 / 14.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 30 - 16.04.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ.
ВРЪЩА делото на Административен съд София - град, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати преписката на ТП на НОИ София - град за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ София-град да заплати на К. Г., от гр. С. сумата от 340 (триста и четиридесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.