Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Т. И., гражданин на Р. Турция чрез адвокат Д., срещу решение № 7252 от 14.12.2020 г. постановено по адм. дело № 6555 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че решението е постановено без да са налице сочените предпоставки за прилагането на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът – Началникът на отдел "Миграция" - СДВР, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. И., гражданин на Р. Турция срещу заповед рег. № УРИ 5392 ПАМ-285/19.06.2020 г. на началника на отдел „Миграция“ - СДВР, с която, на основание чл. 41, т. 4, вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, на чужденеца е наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход“.

За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, чл. 66, ал. 1 ЗУБ, поради...