Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 5454/29.08.2019 г., постановено по адм. дело № 199/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22002216005112-091-001/27.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1110/14.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С.,същия директор относно установени на В. А. с ЕТ "В. А." - гр. С. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 331, 29 лв., за 2011 г. в размер на 786 лв. и за 2013 г. в размер на 927 лв. и съответните лихви и осъдена Национална агенция по приходите да заплати В. А. разноски в размер на 7 270 лв.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения при прилагането на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с решение 51/03.01.2019г. на ВАС да извърши проверка на установените доходи и разходи и да ги съпостави за всеки един от ревизираните години и въз основа на това да определи общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за всеки от данъчните периоди в годишен аспект. Вместо да изпълни дадените му указания, съдът необосновано приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 17 от ЗДДФЛ, който от своя страна препращал към чл. 26, ал. 2 ЗДДФЛ, съгласно който в облагаемия доход не включва финансов резултат, формиран от дейности, които...