О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5321

гр.София, 20.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1523/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 176 от 01.12.2023 г. по гр. д.№ 257/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Кърджалийски районен съд по гр. д.№ 1062/ 2015 г. и по този начин, по предявените от А. Д. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и чл.224 ал.1 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 42/ 19.06.2015 г.; А. И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „търговски консултант“; ответникът е осъден да заплати сумата 862,41 лв – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане; и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че решението е в противоречие с решение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІV-то г. о. № 190/ 25.01.2021 г. по гр. д.№ 4079/ 2019 г., без да формулира конкретен правен въпрос, който да е разрешен в обжалваното решение. Освен това повдига процесуалноправните въпроси „Дали електронният файл, който съдържа и възпроизвежда видеозапис от охранителни камери, съдържащ факти и обстоятелства от значение за спора по делото, може да се приеме, че представлява удостоверителен (свидетелстващ) електронен документ?“; „Дали за електронния файл, който съдържа и възпроизвежда видеозапис от охранителни камери, съдържащ факти и обстоятелства от значение за спора по делото съответно, се прилагат нормативните разпоредби (включително по ГПК), касаещи писмените доказателства и документи?“; и „Дали чл. 165 от ГПК може да се приложи по аналогия по отношение на унищожени веществени доказателства – при доказано унищожаване на вещественото доказателство, допустимо ли са свидетелски показания, които да възпроизведат въпросното веществено доказателство?“, които въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и очевидна неправилност на обжалваното решение поради явната му необоснованост.

Ответната страна А. И. оспорва жалбата като поддържа, че соченото от касатора решение на ВКС е постановено при различна фактическа обстановка. Относно формулираните правни въпроси счита, че те нямат претендираното от касатора значение, тъй като законът е пълен и ясен и съществува практика по прилагането му. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт, като излага съображения по същество за неговата законосъобразност.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че ищцата била в трудово правоотношение с ответника от 25.02.2009 г., последно заемала длъжността „търговски консултант“. На 16.06.2015 г. работодателят поканил ищцата, във връзка с извършена проверка по подаден сигнал, да даде обяснения за сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства на датите 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. В отговор ищцата дала писмени обяснения на 17.06.2015 г., в които посочила, че въпросните сделки били извършени съгласно вътрешните правила и процедури; всички активации и подписани документи във File net били извършени по процедура и действащите инструкции и правила. На 18.04.2015 г. с потребителското име и парола на ищцата били сключени три сделки, а на 23.04.2015 г. не била сключена нито една. От свидетелските показания ставало ясно, че честа практика в дружеството била един служител да работи с потребителско име и парола на друг служител при негово отсъствие и че често възниквал софтуерен проблем при въвеждането на цифри. Със заповед № 42/19.06.2015 г. на ищцата било наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовият й договор бил прекратен. При така установените факти от правна страна съдът извел, че предявените искове са основателни. Посочил, че в уволнителната заповед били въведени две групи нарушения, извършени от ищцата на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. - сключване на договори за услуги и предоставяне на устройства на промоционална цена, без клиентите да са запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост; сключване на сделки без клиентите реално да присъстват в магазина през времето на цялостния процес по сключване на сделката, включително запознаване с условията на сделката, изразяване на намерение за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги; предоставянето на потребителско име и парола на друг служител; по три броя договори са възникнали и не са заплатени от клиентите задължения в общ размер на 37,18 лв. Доказателства за тези факти по делото нямало. Никакви данни не потвърждавали твърдението, че друг служител е разполагал с паролата на ищцата, не било посочено и кой е този служител. Не се установявало също, че при сключване договорите на 18.04.2015 г., клиентите не присъствали реално в магазина през времето на цялостния процес, както и че не са били запознати с условията на сключените от тях договори и последиците от сделката в цялост. Такива клиенти не били посочени и разпитани като свидетели по делото. Нямало и доказателства дали са налице възникнали и незаплатени от клиентите задължения в общ размер на 37,18 лв. Що се касаело до датата 23.04.2015 г., за тази дата в заповедта за уволнение изрично било посочено, че не са налице активации за сключване на договори, извършени посредством потребителското име и парола на ищцата и не било ясно как тя е извършила цитираните в уволнителната заповед нарушения, описани общо за двете дати. По отношение на довода във въззивната жалба за допускане на електронен носител на записи от процесните дати 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. съдът посочил, че самият ответник е представил доказателства за унищожаване на тези записи. При неосъществено пълно и главно доказване от страна на работодателя на фактите, които претендира да съставляват извършени нарушения от ищцата, предявените искове били основателни и следвало да се уважат.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи такива обстоятелства, той излага твърдения за необоснованост на обжалвания акт, която изисква проверка по същество. Такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

Няма основание за допускане на касационния контрол и по поставените правни въпроси. Те не обуславят обжалваното решение, което е мотивирано с обстоятелството, че според самия касатор /ответника по делото/ веществените доказателства, съдържащи електронни записи, са унищожени. Затова съдът не е излагал съображения относно характера на електронен файл, който съдържа и възпроизвежда видеозапис от охранителни камери, приложими ли са за този файл правилата, касаещи писмените доказателства и може ли при унищожаването му да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.165 ГПК. Разрешения по такива въпроси в обжалваното решение не се съдържат, съответно въпросите са необуславящи и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.

А що се касае до твърденията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение на ВКС, ІV-то г. о. по гр. д.№ 4079/ 2019 г., във връзка с тях няма формулиран конкретен правен въпрос, който според касатора е разрешен в обжалваното решение в противоречие въпросния акт на ВКС. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за достъп до касационен контрол.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 176 от 01.12.2023 г. по гр. д.№ 257/ 2023 г.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК 131468980, да заплати на адвокат Л. Р. С., рег.№ * – САК, [населено място], 700 лв /седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38 ал.2 ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: