Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез процесуалния му представител ст. юрк.. Г, срещу решение № 540 от 30.01.2018г., по адм. дело № 10627/2016г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено, по жалба на "Каолин" ЕАД, гр. С., общ. Ветово, решение № Р-534/32-277777 от 06.10.2016г. на Директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № BG004000-ИВ-27-2-РВ16 от 09.08.2016г. на Началника на Митница-Русе, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 201 130, 36 лв. за периода 29.04.2014г. – 16.05.2016г. и е изпратено делото като преписка на Началника на Митница-Русе, за постановяване на ново решение, по направеното от дружеството искане вх. № 32-195248 от 13.07.2016г., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С решението Агенция „Митници“ е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба касаторът твърди недопустимост на оспореното решение в частта, в която е отменили решението на Началника на Митница – Русе. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, поради липса на основание за възстановяване на акциз. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответната страна.
Ответникът "Каолин" ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че е налице отмяна по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на митническите органи да издадат удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител (УОАКП) на жалбоподателя с решение № 30 от 11.12.2014г. по адм. д. № 193/2014г., потвърдено с решение № 13744 от 16.12.2015г. по адм. д. № 1140/2015г. на ВАС, като въз основа на тези съдебни решение е издадено УОАКП № BG0040000Е0090 от 16.05.2016г. Приел е, че за периода на отказ за издаване на удостоверението, който отказ е установен като незакононосъобразен, до издаване на удостоверението, не е било налице основие за събиране на акциз, поради което платеният такъв е недължимо платен и подлежащ на връщане по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС, тъй като последиците от отказа се заличават с обратна сила. Приел е и че промяната на разпоредбата на чл. 24б ал. 8 от ЗАДС в сила от 01.01.2018г. е неприложима в случая, тъй като преценката на съответствието на административния акт с материалния закон се прави към момента на издаването му съгласно чл. 142 от АПК и тъй като тази норма не е действала към момента на издаване на оспорения административен акт, то тя е неприложима. Приел е и че в периода, в който незаконосъобразно е било отказано издаването на УОАКП на жалбоподателя за него не е било налице задължение за водене на отчетност по чл. 86 – 90 от ЗАДС, поради и което този факт не е основание за отказ за възстановяване на акциз. Приел е и че безспорно е установено, че жалбоподателят е платил спорния акциз към доставчика „Булгаргаз“, а той го е внесъл по сметка на митническото учреждение, като е посочил, че личното и пряко внасяне на акциза не е условие за възстановяването му, а е достатъчно наличието на неоснователно заплатен акциз и установяване на отпаднало основание за заплащането му. Поради това е приел наличие на предпоставките по чл. 27 ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на претендирания акциз и съответно незаконосъобразност на решенията за отказ. Решението е правилно.
Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение в частта, с която е отменено и решението на Началника на Митница - Русе, потвърдено с процесното решение на директора на Агенция „Митници“. Съгласно чл. 27 ал. 4 от ЗАДС (редакцията от 01.01.2016г., относима към момента на постановяване на административните актове) решението или отказът, с които началникът на митницата се произнася по отправено до него искане за възстановяване на недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване такъв, може да се обжалват пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася в 45 дневен срок от датата на получаване на жалбата. Непроизнасянето в срок се смята за потвърждаване изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция „Митници“ се обжалва по реда на ДОПК. Предметът на оспорване в настоящото производство е именно решението на директора на Агенция „Митници“, а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество проверката за законосъобразност се простира до решението на началника на Митница - Русе, потвърдено с решението на директора на Агенция "Митници". В този смисъл е и установената трайна практика на ВАС. Освен това отмяната от съда на решението директора на Агенция "Митници", с което се потвърждава решението на началника на Митница - Русе за отказ за възстановяване на акциз, без отмяна на самото решение на началника на Митницата, не би довело до реализацията в пълен обем на конституционно прогласеното право на гражданите за защита пред съд срещу незаконосъобразни административни актове. Решението на АССГ е изцяло съобразено с реда, предвиден в ДОПК, за съдебно обжалване. ЗАДС като специален закон е разписал редът, който е правилно приложен от първоинстанционния съд, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз.
Спорен по делото е въпроса относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27 ал. 1 ЗАДС. Този момент е определен правилно от първоинстанционния съд, като е приел, че липсата на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за жалбоподателя за процесния период – 29.04.2014г. – 16.05.2016г. - по причина незаконосъобразен отказ за издаването на такова удостоверение, отменен с влезнали в сила съдебни решения, влече основателност на жалбата против административния акт по чл. 27 ал. 1 ЗАДС.Оно е прието от съда, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, която отмяна заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влезнало в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането – 29.04.2014г. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност, не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз.
При липса на основание за заплащане на акциз, то събраният такъв е недължимо платен, т. е. налице е плащане на задължение, което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Освобождаването от плащане на акциз по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители, което зависи от наличието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Административният съд обаче правилно е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на отказа за издаване на такова удостоверение с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване – 16.05.2016г., се заличава правното основание за заплащане на акциза и той става недължимо платен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази промяна трябва да бъде зачетена от всички. Поради и това правилно е прието от АССГ, че оспореният отказ за възстановяване на акциз е незаконосъобразен.
Променената разпоредба на чл. 24б ал. 8 (в редакцията от ДВ бр. 97/2017г. в сила от 01.01.2018г.) е неотносима в настоящия случай, доколкото съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява съобразно с действалия към момента на издаването му материален закон, което е и сторил съдът.
Правилно съдът е приел и че неспазването на чл. 86-90 от ППЗАДС не може да обоснове отказа за възстановяване на акциза, ако той е платен за вложени в производството енергийни продукти, по което не е налице спор. Правилно съдът е приел, че това означава митническата администрация да черпи права във вреда на задължените субекти от незаконосъобразните си актове, тъй като тези лица по обективни причини не могат да водят посочената по-горе отчетност при наличието на отказ за издаване на удостоверение. Неотносимо към това производство е възражението и за това, че може да се получи ефект на двойно възстановяване на акциз, тъй като в касационната жалба се твърди, че същият е бил включен в цената на крайния продукт. Това твърдение обаче не е включено в оспорените административни актове на митническите органи. За да постанови отказ за възстановяване на акциза, административният орган е изложил съвсем различни фактически и правни съображения, които са обсъдени от първоинстанционния съд като е недопустимо на етап касационна производство да се въвеждат нови фактически твърдения за обосноваване на законосъобразност на отказа, такива, които не са били включени в административния акт.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация, тъй като същото е договорено и заплатено под предвидения минимум по чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540 от 30.01.2018г. по адм. д. № 10627/2016г. на Административен съд София – град, III отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Каолин“ ЕАД със седалище гр. С., общ. Ветово сума в размер на 1 795, 45 (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.