Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Я от гр. [населено място] срещу решение № 184 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2002/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., чрез юрисконсулт Панов, в отговор от 8.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Е.Я от гр. [населено място] срещу решение № 2153-15-123 от 28.06.2017 г. на Ръководителя на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 01131 от 4.04.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ гр. П..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.

От данните по първоначалното дело се установява, че Янева е поискала отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113-15-5880 от 8.12.2016 г., като е представила необходимите документи. Преди цитираната дата искане до Териториално поделение на НОИ гр. П. не е отправяно. В удостоверение обр. УП - 16 изх. № 1019-15-2800# 1 от 22.11.2016 г....