Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Б от [населено място], чрез адв.. Т като процесуален представител, срещу решение № 103/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 582/2017 г. по описа на Административен съд - София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът – зам. кметът на община П., чрез пълномощника си адв.. Р, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И.Б против заповед № 3-270 от 16.05.2017 г. на заместник - кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и § 127, ал. 15 П. З. З. му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „масивна двуетажна жилищна сграда и навес с тоалетна”, изграден в УПИ XIII-25, кв. 2 по плана на [населено място], община [община], извършен без строителни книжа.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че жилищната сграда и навеса с тоалетна представляват строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което са незаконни. Същите не отговарят на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването им и подлежат на премахване. Обжалваното решение е правилно

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.

В съответствие със закона е заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Правилен е изводът, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Изготвен е констативен акт, който е надлежно връчен на жалбоподателя. По заявлението му за узаконяване на строежа, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с навес и тоалетна на основание § 127, ал. 2 П. З. З. е издаден мотивиран отказ на главния архитект на община П..

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че жилищната сграда с долепения до нея навес и тоалетна представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Сградата със застроена площ от 59, 41 кв. м е изпълнена върху основи на друга постройка - плевня. Налице е съответствие между констатираното на място от вещото лице и описанието и характеристиките на строежите, направени в констативния акт и в мотивите на заповедта, с незначителна разлика по отношение на вътрешна стълба в сградата. Строежите са реализирани в периода след 2011 г., както правилно е приел съдът. Видно от нотариалния акт от 09.05.2011 г. жалбоподателят е закупил плевня с площ 30 кв. м, заедно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Това обстоятелство опровергава показанията на разпитания свидетел и данните в представената по делото декларация, че съществуващата плевня е преустроена в двуетажна жилищна сграда през 1986 г. Безспорно е установено, че строежите са изпълнени без издадени строителни книжа. Правилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза относно вероятния период на изграждане на жилищната сграда. Следователно налице е правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон.

Заключението, че строежите не са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 П. З. З., също е законосъобразен. С оглед времето на изпълнението им хипотезите на цитираните норми са неприложими. По отношение на навеса с тоалетна, представляващ строеж на допълващото застрояване от шеста категория е необходимо издаване на разрешение за строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и същият не попада сред изключенията, предвидени в чл. 151 ЗУТ.

Неоснователно е направеното от касатора възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 111 АПК. Органите на строителния контрол действат служебно при обвързана компетентност и неограничено във времето независимо от наличието или липсата на подадена до тях жалба или сигнал за извършено незаконно строителство. Премахването на незаконните строежи е пряка цел на ЗУТ. В този смисъл обстоятелството дали в случая сигналът е анонимен е ирелевантно за спора. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал събирането на доказателства в тази насока. Като правно основание в оспорената заповед е посочена разпоредбата на § 127, ал. 15 П. З. З., предвиждаща премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а ЗУТ в хипотезата на влязъл в сила отказ да се издаде акт за узаконяване.

С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 582/2017 г. по описа на Административен съд - София област. Решението е окончателно.