Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М.С и Н.С като наследници на С.С чрез процесуалния си представител адв. Ц.М срещу решение № 1276/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1241/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата им против РА № Р-22002215009059-091-001/01.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 2330/30.12.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП за определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 49 870, 74 лв. и лихви – 20 980, 63 лв. за 2011 г. и 2012 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационните жалбоподатели съдът е достигнал до грешен извод, че производството е следвало да се проведе по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и неправилно е преценил доказателствената стойност на събраните доказателства, като е придал на определени обстоятелства значение, което те нямат и това е довело до формиране на неправилни изводи относно главния спорен въпрос: Доказан ли е произхода на паричните средства, постъпвали по банковите сметки на ревизираното лице С.С? Твърди се в касационната жалба, че от съвкупния анализ на представените по делото документи категорично се опровергавал извода на органите по приходите, че голяма част от получените от лицето доходи за 2011 г. и 2012 г. са с неустановен произход и като такива следва да се обложат с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Относно преводите в общ размер на 262 400 лв., извършени...