Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Москито“ ООД, ЕИК 131206056 срещу Решение № 8057 от 22.12.2017 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9319/2017 г.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по съображения, изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – председателят на управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Москито“ ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4520/26.06.2017 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. В случая решението е взето на заседание на УС на АПИ, а отказът е обективиран в писмо на председателя на УС на АПИ, който представлява агенцията. Въпреки това, съдът е конституирал като страна по делото председателя на УС на АПИ. Решението е недопустимо.

В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалният административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

С решение по т. 2.15 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път I-9 при км 90+330 - ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не писмо изх. № 53-00-4520/26.06.2017 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и съда, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решение на УС на АПИ по т. 2.15 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия протокол единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-45206/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има само уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а е участвал председателят на УС на АПИ.

Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, с което е постановил недопустимо решение.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорения административен акт, а именно управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 8057 от 22.12.2017 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9319/2017 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.