Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретаря……..…..Аврора Караджова….........……и в присъствието на прокурора….............Пенка МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1 по описа за 2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. Г. С. – защитник на подсъдимия Б. Д. Д., срещу решение № 160 от 21.11.2013г., постановено по внохд № 299/13г. по описа на Варненски апелативен съд.

В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтъква се, че положителните характеристични данни на подсъдимия и допуснатото от него нарушение само на едно от правилата за движение, сочат на възможност за поправяне и превъзпитаване на Д. без реално изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Настоява се за изменяване на решението, като се постанови отлагане изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същото искане от защитника на подсъдимия – адв. А., като се излагат допълнителни аргументи.

В срока по чл. 351, ал. 3 от НПК са постъпили писмени възражения от частните обвинители А. В. и С. В.; както и от адв. А. - повереник на частните обвинители Д. А. и А. А.. Във възраженията се поддържа, че подсъдимият е проявил самонадеяност при избора на скорост и поведението си на пътя, в резултат на което е настъпил тежък противоправен резултат. Изразява се становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Представителят на ВКП счита, че решението на апелативния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Намира наложеното наказание за справедливо и че не са налице...