Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА.

Образувано е по молба на М. И. Т., [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб. д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С..

Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение от връченото й на 20.04.2016г. запорно съобщение. Поддържа, че никога не е била в договорни отношения с ответното дружество, респ. липсва клауза, която да позволява завеждане на дело пред арбитраж. Твърди още, че никога не е била уведомявана за образуваното арбитражно производство и не е била призовавана за съдебни заседания, с което е било нарушено правото й да участва в арбитражното производство. Поради това поддържа наличие на основанията по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА и моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът [фирма], [населено място] счита предявения иск за недопустим, тъй като не е спазен тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Позовава се на намиращата се в арбитражното дело товарителница, според която адресът на ищцата, посочен в договора за кредит, е бил посетен на 10.08.2015г. и на 17.08.2015г., били са поставени уведомителни стикери, но пратката не е потърсена. Поради това счита, че решението е редовно връчено съгласно определения в чл. 14.4 от Общите условия и чл. 32, ал. 1 ЗМТА ред. Излага и съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА, тъй като е невярно твърдението за липса на договорни отношения между страните, както и че е невярно твърдението, че ищцата не е подписала договора за потребителски кредит. Твърди още, че Общите условия към договора за потребителски кредит са редовно приети от ищцата в производството и съответно арбитражното споразумение е надлежно уговорено и действително. Поддържа, че ищцата е била призована за арбитражното производство по предвидения в Общите условия и в ЗМТА ред. Поради това моли производството да бъде прекратено или да бъде постановено решение, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендира разноски за производството.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Действително от представената по делото товарителница № 5100013087093 на [фирма] се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на адреса, посочен от ищцата в договора за потребителски кредит, и в нея е отразено, че след две посещения от страна на куриера на 10.08.2015г. и 17.08.2015г. пратката е била върната с отбелязване „непотърсена”. За да бъде приложена обаче фикцията, установена в чл. 14.4 от ОУ към договора за потребителски кредит и чл. 32, ал. 1 ЗМТА, е необходимо да са предприети действия за връчване на арбитражното решение на всички известни адреси на клиента, посочени в договора и неговите приложения, а не само на посочения адрес за кореспонденция. В настоящия случай в картата на клиента, явяваща се приложение към договора за потребителски кредит и представена от ответника, е посочен и адрес на клиента по месторабота, на който адрес не е бил правен опит за връчване на арбитражното решение. Поради това за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се счита твърдяната от ищцата дата, на която й е връчена на адреса по месторабота призовката за доброволно изпълнение – 20.05.2016г. и считано от която предявените на 15.08.2016г. искове са допустими.

Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение.

С. З. за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Р. Б. тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за отмяна по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА.

Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона.

С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал. 1 ДР на З., поради което и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ чр. 8/2017г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб. д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С., без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.

При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 392, 30 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.97.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за заплатени държавни такси в размер на 81 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 5339 от 07.08.2015г. по арб. д. № 5339/2015г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С..

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. И. Т., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет. 2НП сумата 81 лева /осемдесет и един лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адв. В. В. Т., [населено място], [улица], ет. 2НП, център „В.“ сумата 392, 30 лева /триста деветдесет и два лева и тридесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: