О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4363
гр. София, 02.10.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Б. ч. гр. дело № 1640 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Столична община, против определение № 688 от 16.02.2024 г. по гр. дело № 4476/2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 806 от 03.06.2022 г., поправено с решение № 859 от 10.06.2022 г. по в. гр. дело № 2177/2021 г. на Софийски апелативен съд, 10-ти състав.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в противоречие с изискванията за определянето на цената на иска при завеждането на делото и значимостта й при всяко последващо произнасяне от съда относно цената на иска, включително и при проверката за допустимост на касационна жалба по чл. 280, ал. 2 ГПК, каквато в случая цена на иска не е определена при завеждане на делото и за която общината е направила своевременно възражение по чл. 70, ал. 1 ГПК, като е навела и възражение за нередовност на исковата молба, по които първоинстанционният съд, а след него и въззивният съд, не е изпълнил дължимите съобразно императивните правила задължения. Неизпълнението на последните водело до недопустимост на производството и до лишаване на общината от възможността й да упражни процесуалните права по чл. 119, ал. 2 и 210, ал. 1 ГПК за навеждане на възражения за родово компетентния съд и за допустимостта на разглеждане на родово подсъдни на различни съдилища искове в едно производство. Изложеното водело до отсъствие на определена по надлежен ред цена на исковата претенция, а изводът на ВКС за цена на иска/исковете, определена за първи път в обжалваното определение, преждевременно направен и неправилен. Посочва по тези съображения за неправилен крайния извод на ВКС, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради приетото от същия, че предмет на спора не е един иск за собственост, а 188 обективно кумулативно съединени искове за собственост, и погрешно е определил цената на исковата претенция за рекламните съоръжения, които не са движими нещи и цената на претенцията за които е над 5000 лева. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Върховен касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „АБМ Проекти“ ЕООД е подал отговор на частната жалба, като е изложил съображения за правилността на обжалваното определение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва определението на Върховния касационен съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Исковото производство е започнало по подадена от „АБМ Проекти“ ЕООД против Столична община и „Софинвест“ ЕООД искова молба с искане за ревандикиране на основание чл. 108 ЗС на собствени на дружеството 188 бр. рекламни касети с рекламна двустранна площ от 4 кв. м и едностранна площ от 2 кв. м, а при евентуалност, в случай че липсват или са унищожени, за солидарно заплащане на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД на тяхната пазарна равностойност общо в размер на 30000 лева. За обосноваване на исканията ищцовото дружество е навело твърдения за поставянето на собствените му рекламни касетки, изработени по възлагане от дружеството и въз основа на съгласуван с общината инвестиционен проект, представен с молба от 03.07.2020 г. и в който същите са посочени по вид на материал, размери и форма, на стълбове на улично осветление в гр. София въз основа на сключен със Столична община договор от 17.03.2008 г. и допълнителни споразумения към него. Изложени са твърдения за принудителното премахване на рекламните касети от Столична община през 2015 г. от избран от нея изпълнител и въз основа на издадени за тях от директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ конкретно посочени общо 25 бр. заповеди за премахване на рекламни съоръжения (касети), които след демонтажа им не са предадени на ищцовото дружество като техен собственик, а се държали от Столична община чрез „Софинвест“ ЕООД.
О. С. община е оспорила в законоустановения срок по чл. 131 ГПК така предявените искове, възразявайки че са премахнати от общината само част от незаконно поставени от дружеството върху стълбове рекламни съоръжения, за които същото е уведомено и не ги е потърсило в срок. Направил е с подадена на 29.01.2020 г. молба и възражения за нередовност на исковата молба, включително и поради неправилно определена цена на ревандикационния иск, които са оставени без уважение (отхвърлени) от първоинстанционния съд като несвоевременни в първото съдебно заседание по делото, проведено на 03.01.2020 г.
След разглеждане на спора е постановено решение № 260574 от 27.01.2021 г. по гр. дело № 17242/2018 г. по описа на СГС, с което е признато на основание чл. 108 ЗС по отношение на Столична община, че „АБМ Проекти“ ЕООД е собственик на 157 рекламни съоръжения, описани и онагледени в инвестиционен проект на л. 381 – 394 от делото, и е осъдена да ги предаде на дружеството, като е отхвърлено искането му за ревандикиране на 31 рекламни съоръжения, описани и онагледени в същия инвестиционен проект. Налице е с решението произнасяне и по останалите искания на страните, предмет на производството.
Така постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част е обжалвано от ответника Столична община (сега частен жалбоподател), като с решение № 806 от 03.06.2022 г., поправено с решение № 859 от 10.06.2022 г. по в. гр. дело № 2177/2021 г., Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта за признаване на собствеността на дружеството и предаването му на основание чл. 108 ЗС на владението върху тях от Столична община на 68 бр. рекламни съоръжения, посочени като разлика над 89 бр. до 157 бр. рекламни съоръжения, и е постановил друго за отхвърляне на искането на дружеството в тази му част. Със същото решение е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е призната по отношение на Столична община собствеността на дружеството на 89 бр. рекламни съоръжения, поставени на стълбове за осветление на територията на Столична община, и е осъдена да му предаде владението върху тях.
Въззивното решение е обжалвано от „АБМ Проекти“ ЕООД и Столична община в частта, с която същото е неблагоприятно за тях. По подадените от тези страни касационни жалби е образувано гр. дело № 4476/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о.
За да остави без разглеждане като недопустима касационната жалба на Столична община против въззивното решение, ВКС е приел, че при иск за ревандикация на множество движими вещи е налице обективно кумулативно съединяване на искове, при което меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, която съвпада с пазарната цена на вещта. Изложил е също, че пазарната цена на всички заявени за ревандикация 188 бр. рекламни касети, след предприетото от ищеца изменение на исковата претенция в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е 150000 лева, а на всяка една от вещите – 797.87 лева, като според оценителната експертиза пазарната цена на всяка рекламна касета към 2015 г., т. е. при тяхното демонтиране, възлиза на 1577.50 лева. Предвид изложеното съдът е приел, че цената на всеки един от обективно съединените искове е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция.
Настоящият състав намира, че определението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба. Размерът на цената на иск за собственост, какъвто е ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, се определя според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.
При ревандикация на движими вещи всяка вещ представлява годен самостоятелен обект на правото на собственост. Следователно е налице обективно съединяване на толкова иска за ревандикация, колкото е броят на претендираните вещи, и чиято цена, на всеки един иск поотделно, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съвпада с пазарната стойност на вещта, защото това е релевантната за процеса цена на правото на собственост. В този смисъл е установената практика на ВКС, обективирана в определение № 66 от 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1033/2019 г. на ВКС, I г. о., определение № 87 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1425/2017 г. на ВКС, II г. о., определение № 36 от 26.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6028/2015 г. на ВКС, III г. о., и други.
В случая при завеждането на исковата молба за ревандикация на процесните 188 бр. рекламни касети (съоръжения), посочени с различни признаци и начини на идентификация както в исковата молба (включително и с посочените в нея заповеди), така и в хода на производството с представен към уточняваща я молба инвестиционен проект, е посочена за пазарна цена на всички движими вещи сумата от 30000 лева, при която цената на всяка от тях, предвид липсата на навеждане на различие помежду им, възлиза на сумата от 159.57 лева. Тази парична стойност е и отразената в исковата молба цена на всеки от исковете за ревандикиране на процесните рекламни касети към момента на завеждане на делото. Същата като пазарна цена на една рекламна касета към момента на демонтирането им - 2015 г., според първоначалното експертно заключение, допуснато и изготвено по искане на ищеца „АБМ Проекти“ ЕООД, е 1577.50 лева, а по заключението на повторна експертиза, към същия момент – 921.37 лева без ДДС, и към момента на завеждането на исковата молба (27.12.2018 г.) – 787.43 лева без ДДС. Съобразно последната е поискано и допуснато изменение на исковата претенция в последното съдебно заседание пред първоинстанционният съд, с което пазарна цена на всички движими вещи е 150000 лева, а цената на всяка от тях – 797.87 лева. При тези данни цената на всеки един от исковете за ревандикиране на процесните рекламни касети, както при завеждането на делото, така и при изменението на исковата претенция, е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК имуществен праг, значим при преценката за допустимост на касационната жалба, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл и за несъобразяване с разясненията, дадени в ТР № 3 от 27.10.2014 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата за липсата на определяне на парична оценка на заявеното с исковата молба спорно право, относима съгласна разясненията в мотивите на т. 5 от ТР № 5/2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС към допустимостта на исковата претенция и за която общината е навела възражение по чл. 70, ал. 1 ГПК. Такава парична оценка е определена в случая по всеки от обективно кумулативно съединените с исковата молба искове за собственост, а и по направеното от ответната община (понастоящем частен жалбоподател) възражение първоинстанционният съд се е произнесъл при разглеждане на делото в първото съдебно заседание. При посоченото съединяване на искове съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове и няма пречка за една част от вещите исковите претенции да бъдат уважени, а за друга - отхвърлени, ако се установи, че ищецът не е собственик на всички или на част от вещите или ответникът има основание да упражнява фактическата власт. Предмет на исковото производството в случая са 188 обективно съединени искове с идентичен предмет и както първоинстанционният съд, така и въззивният съд, се е произнесъл относно собствеността на всички рекламни касети, които имат характеристиките на движими вещи. С премахването им същите са фактически пренесени, без това да засяга целостта им или да ги направи негодни за употреба. Стълбовете на уличното осветление, на които те са поставяни, имат служещо предназначение, но това не обоснова извод, че рекламните касети (съоръжения) губят своята самостоятелна конструкция и значение.
Останалите доводи в жалбата са относими към допустимостта или основателността на заявените с исковата молба претенции за ревандикиране на процесните рекламни съоръжения, но не и относно преценката за допустимостта на касационното обжалване на постановеното по тях въззивно решение, която именно преценка е и предмет на образуваното по нея производство.
Предвид гореизложеното, като е приел, че касационната жалба против въззивното решение в частта, с която са уважени претенции за ревандикиране на 89 движими вещи, представляващи процесните рекламни касети, с пазарна цена всяка под 5000 лева, е недопустима, съдът е постановил правилно определение. Същото е съобразено с процесуалните правила на чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като съобразено с процесуалните правила, следва да се потвърди.
При този резултат, на ответника по жалбата „АБМ Проекти“ ЕООД следва да се присъдят сторените по производство разноски от 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 688 от 16.02.2022 г. по гр. дело № 4476/2022 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, I г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба на Столична община против решение № 806 от 03.06.2022 г., поправено с решение № 859 от 10.06.2022 г. по в. гр. дело № 2177/2021 г. на Софийски апелативен съд, 10-ти състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на „АБМ Проекти“ ЕООД, ЕИК 121527359, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1000 лева, представляваща разноски по производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.