Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ДИК – 2000” ООД, с. Л., общ. В. Т., подадена чрез управителя Д. Х. К., против решение № 400 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 23 от 2013 г. на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 04251200040/10.09.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 654/21.12.2012 г. на директор Дирекция „ОУИ” гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото писмен отговор от 03.09.2013 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 04251200040/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 654/21.12.2012 г. на директор Дирекция „ОУИ” гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в...