РЕШЕНИЕ
№ 3
София, 08.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в открито заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 912 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД срещу решение № 355/18.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд-В., II с-в, в частта, в която са уважени предявените от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 110000 лв. (за всеки един от ищците) до присъдения размер от по 140000 лв. (за всеки един от ищците), представляващи заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Н. В. Т. при ПТП), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 09.04.2021 г. до окончателното му заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която тези искове са уважени до сумата от по 110000 лв. (за всеки един от ищците), респ. в която са отхвърлени над сумата от по 140000 лв. (за всеки един от ищците) до пълния им предявен размер от по 200000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – от една страна, от събраните по делото доказателства се установявало, че починалият син на ищците се е поставил в изключителен риск, пътувайки като пътник в лек автомобил, чийто водач е бил както неправоспособен, така и под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата норма, поради което приносът му за съпричиняване на вредоносния резултат е значително над определения от въззивния съд (30%), а от друга, при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие, респ. съобразно формираната по сходни казуси съдебна практика.
В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците по нея оспорват основателността на касационната жалба, като поддържат правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която въззивникът-ответник не го е обжалвал – до сумата от по 50000 лв. (за всеки един от ищците), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените активно субективно съединени осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали и в каква степен загиналият син на ищците със своето противоправно поведение е допринесъл в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне на това обезщетение апелативният съд, след като е анализирал свидетелските показания, е достигнал до фактическия извод, че починалият Н. е бил отглеждан с много любов, бил е обичан и подкрепян от родителите си, за тях е бил гордост. Той също е изпитвал към тях силни синовни чувства и привързаност. Семейството, заедно с двете деца - Н. и по-малкия му брат, е прекарвало много време заедно. Н. е бил много добър син, с много мечти за бъдещето. Внезапната смърт на сина им е преобърнала живота им, имали са мисли за самоубийство, изпаднали са в депресивни състояния, престанали са да общуват с хората, не празнували празници. Запазили са непокътнат етажа и стаите, в които е живял Н. - стаите са пълни с негови снимки, майката не разрешава вещите му да бъдат докосвани. Мъката по починалия син се отразила и върху емоционалната им връзка с по-малкото им дете. И към момента интензитетът на тази скръб е тъждествена с тази към момента на неговата смърт. Съобразявайки фактическите изводи, до които е достигнала приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СППЕ, въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че внезапната и преждевременна загуба на сина на ищците е причинила на всеки от родителите тежка психотравма и първоначална остра стресова реакция - след острата фаза се е развила протрахирана (повече от година) реакция на скръб с тежък депресивен синдром, като понастоящем е налице тежък депресивен епизод без психотични симптоми, понижено настроение с изразена емоция на тъга, натрапливо припомняне на загубата и светкавични спомени от събитието, натрапливо припомняне на спомени със сина им, илюзорни преживявания с мъртвия. Изразени са усещане за празнота, липса на положителни емоции до анхедония. При майката водеща е тревожността и емоционалната лабилност, при бащата скръбта е по-капсулирана, с по-редуцирани външни прояви, но с не по-малко изразена тежест на депресивния синдром. Установяват се трайни последици върху психичното състояние на родителите - до степен личностови промени, които биха се задълбочили в бъдеще. След злополуката ищците са потърсили лекарска помощ, приемали са изписаната им терапия в продължение на няколко месеца, като към момента приемат само медикаменти, назначени от личния им лекар. По мнение на експерта, изразено в съдебно заседание, ако те бяха продължили с терапията, назначена от специалист-психиатър, тяхното психично състояние би се подобрило, част от симптомите като силна тревожност и безсъние биха отзвучали и това би смекчило симптомите на депресията, като това обстоятелство се отнася особено за майката.
Въззивният съд, прилагайки тълкувателните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е съобразил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, представляващи общи критерии за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД - момента на настъпване на смъртта; възрастта и общественото положение на пострадалия; степента на родствена близост между загиналия и лицето, което претендира обезщетение; действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Изяснено е, че Н. Т. е починал на 23 г. в резултат на получени травми при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.02.2021 г. Към момента на смъртта родителите били съответно на 44 г. и 42 г. Починалият и неговите родители били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между тях. Загиналият син е бил надежда и смисъл в живота на родителите си, като неговата кончина им е причинила морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене - и понастоящем постоянната и непреодолима скръб е тяхно емоционално състояние, налице е социална изолация и депресивно състояние до степен на личностови промени. Апелативният съд е съобразил, че съгласно константата съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на настъпването на вредоносния резултат, като нормативно установените лимити на застрахователното обезщетение трябва да се вземат предвид като един от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД заместващо обезщетение за преживените от ищците неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син е в размер на сумата от по 200000 лв. (за всеки един от тях).
Въззивният съд е разгледал поддържаното и пред него правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия при поемане на висок риск по време на пътуването като пътник в процесния лек автомобил (притежавал е субективни представи, че водачът, който е управлявал МПС, е бил под въздействието на алкохол). Счетено е, че останалите материалноправни възражения за съпричиняване на вредоносните последици, които своевременно са релевирани от ответника, но са оставени от първоинстанционния съд без уважение, не се поддържат от застрахователя във въззивната жалба, поради което апелативният съд не се е произнесъл по тяхната основателност.
Съобразявайки тълкувателните разяснения по т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен - рисково поведение е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. След анализ на свидетелските показания апелативният съд е приел за основателно материалноправното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради знание у загиналия за употреба на алкохол от водача на автомобила, причинил произшествието, като е определил приноса на водача и загиналия пътник в единния, цялостен съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност при съотношение 70/30, поради което е присъдил заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди, причинени на родителите вследствие на кончината на техния син в размер от по 140000 лв. (200000 лв. х 70%) – за всеки един от тях. Прилагайки правната норма, уредена в чл. 429 КЗ, апелативният съд е уважил и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъдените заместващи обезщетения от момента на предявяване на т. нар. застрахователна претенция пред застрахователя - 09.04.2021 г., до окончателното заплащане.
С определение № 2585/10.10.2024 по т. д. № 912/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-В. при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“.
Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Следователно, при определяне на размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на пълнолетен син, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – началото на 2021 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
От показанията на свидетеля А. Д., първа братовчедка на ищеца В. Д., се установява, че непосредствено след кончината на техния син ищците били обезумели от самия стрес, от самата гледка, която са видели – именно те извадили Н. от колата, който починал на път за болницата. Неговите родители припаднали. Изяснява, че връзката между тях била много силна. Н. работел в Германия – бил се прибрал за празниците, за месец. Първото дете на В. и В. починало и когато се родил Н., за тях той бил дар Божи. Те полагали грижи за неговото отглеждане и възпитание, Н. отишъл да работи с баща си в чужбина – през това време майка му постоянно се тревожила за него, чували се често по телефона. Свидетелят установява, че Н. имал големи мечти - да си закупи свой личен дом, да си създаде бизнес, свързан с ресторантьорството. Родителите се гордеели с него. Те все още не могли да преживеят неговата кончина, за тях той бил някакъв идол – „Той беше всичко за тях”. Не разчитали финансово на него, работили, имали достатъчно доходи. Изяснява, че семейството било щастливо и весело, но след трагичния инцидент родителите се променили, макар и близките да продължават да ги подкрепят. В. била изпаднала в психическо разстройство, неколкократно мислила за самоубийство, имало случай, когато обличала дреха на Н. и спяла с нея, говорела на самата дреха, като обяснявала, че той е жив. В. в началото бил психически по-устойчив, но сетне и той изпаднал в депресия („в една пропаст”), от която било много трудно да излезе. Присъствието на другото им дете не било стимул, за да могат родителите да преживеят загубата на Н.. В къщата личните вещи на Н. се пазили, в момента в двете стаи било пълно с големи снимки, направени всяка една с рамка, като майката не разрешава на никого да се качва в стаите на Н.. Свидетелят знае, че към момента болката на родителите не е отминала - не празнуват празници, Коледа и Нова година изкарват на гробищата с починалото си дете.
Семейството на свидетелката било много близко със семейството на ищците – преди смъртта на Н., като продължавали да ги подкрепят, да им дават кураж да продължат напред, защото имат още едно дете.
От показанията на Д. Д., която е била омъжена за брата на ищеца, се установява, че познава родителите на загиналия от 33 години – живеели заедно, в една къща. Изцяло потвърждава изяснените от свидетеля Д. факти относно силната обич в семейството на ищците и взаимната подкрепа между родители и починалото дете, неговата професионална и житейска мечта да изгради собствен бизнес, за гордостта на В. и В., която изпитват към Н.. Свидетелства, че родителите приели трагедията много тежко, като те все още не могат да преодолеят загубата на детето си – нямали стимул за живот, В. говорела, че има намерение да се самоубие („за да отиде при сина си”). Сутрин и вечер ходели на гроба на Н.. Споделяли, че живеят безсмислен живот. В. и В. имат и по-малък син, но майка му не му дава такава любов, каквото давала на Н.. В. в момента не работила, по цял ден плачела, говорила несвързано, че иска да отиде при сина си. Родителите не се срещали с други хора извън семейството, дори по празниците не се развали. Стаята на Н. била като музей - В. му пази вещите, дрехите, има и негови снимки. Н. бил с основно образование. За малкия му брат, когато Н. и баща му В. работели извън страната, се грижела майката В. – тя не работила, тъй като в селото има безработица, нямало и постоянни автобуси, за да може да се ходи на работа.
Свидетелят П. П., близък приятел на загиналия, потвърждава вече изяснените факти, че членовете на семейството на Н. били много близки, задружни по празници и в делничните дни, взаимно подкрепящи се. Н. имал респект към своите родители, уважавал ги, зачитал тяхната дума и мнение. Знае, че Н. помагал на родителите си, вкл. финансово – когато бил в чужбина, постоянно им изпращал пари. Неговият баща му помогнал да се научи на строителен занаят. Знае, че родителите много трудно приели смъртта на сина си. Когато ги видял за първи път, те не били на себе си. Споделят мъката си, говорят постоянно за Н., разказват хубави спомени за него, говорят за липсата му, за добротата му, често плачат. Свидетелят потвърждава тежката скръб на родителите.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и изживените след кончината на техния син болки и страдания са непосредствени.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СППЕ, извършила изследването въз основа на събраните по делото доказателства и след лична беседа с ищците, се установява, че внезапната и преждевременна загуба на сина им Н. Т. при процесното ПТП е причинила на всеки един от тях тежка психотравма и първоначална остра стресова реакция, като след острата фаза при ищците се е развила протрахирана /повече от година/ реакция на скръб с тежък депресивен синдром и понастоящем тежък депресивен епизод без психотични симптоми - понижено настроение с изразена емоция на тъга, натрапчиво припомняне на загубата и светкавични спомени от събитието (признаци на посттравматичен стрес), натрапчиво припомняне на спомени със сина им, илюзорни преживявания с мъртвия. Изразени са усещането за празнота, липса на положителни емоции до анхедония, също соматични прояви на депресията и психосоматични симптоми. При всеки един от ищците проявите на скърбене имат своята специфика, предвид личностовите особености. При майката В. В. водещи са тревожността и емоционалната лабилност, посттравматичните проявите и психосоматичните симптоми. При бащата В. Д. още първоначално скръбта е по-капсулирана, с по-редуцирани външни прояви, но с не по-малко изразена тежест на депресивния синдром, предвид миналите суицидни идеации. Преждевременната и внезапна загуба на сина им е оставила трайни последици върху психическото състояние на ищците, до степен на личностови промени, които дори биха се задълбочили за вбъдеще, с напредване на възрастта им.
След злополуката ищците са посетили психиатър, който е поставил първоначалната диагноза на остра стресова реакция и предвид тежестта на състоянието им ги е насочил за хоспитализация в Дневен стационар. Назначена е терапия с психотропни медикаменти предвид евентуалния суициден риск. По данни на ищците тази терапия е приемана в продължение на няколко месеца.
При изслушването на СППЕ в проведеното пред първоинстанционния съд о. с. з. вещото лице пояснява, че ищците са преустановили антидепресивната терапия.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СППЕ настоящият съдебен състав възприема направените фактически изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, и след лична беседа с ищците, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При преценка на така приетите за установени по делото правнорелевантни факти законосъобразно въззивният съд е достигал до фактически извод, че в процеса на доказване са установени изключително близките отношения между ищците и техния починал пълнолетен син, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост – неговата кончина им е причинила морални болки и страдания с висок интензитет и времетраене, които са съпроводени с депресивно състояние до степен на личностови промени.
При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 23 навършени години), към когото родителите са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа. Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължат да изпитва от загубата на починалия им син, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, родителите и синът им са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг – той е бил тяхна морална подкрепа, родителите се гордеели от него. От друга страна, в процеса на доказване се установи, че родителите получават подкрепа от техните близки, като продължават да полагат грижи за другото им дете, което обстоятелство осмисля техния живот. В този смисъл, извън високия интензитет на болки и страдания не се доказаха изключително превишаващи обичайните морални вреди от загубата на близък родственик (пълнолетно дете), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания. Тези правнорелевантния факти не са съобразени в достатъчна степен от въззивния съд, поради което в тази част неговото решение се явява неправилно – поради нарушение на материалния закон (арг. чл. 52 ЗЗД).
При така установените правнорелевантни факти касационният съд приема, че заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на техния син, е в размер на по 160000 лв. за всеки един от родителите. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но то представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на 2021 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на пълнолетен син, към когото ищците са изпитвали силна привързаност, като в един продължителен период от време те не са успели да преработят тежкия депресивен синдром (без психотични симптоми), е в размер на сумата от по 160000 лв. (за всеки един от тях).
С оглед на обстоятелството че ответниците по касационната жалба не са оспорили правното съждение на въззивния съд както за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия син на ищците - при поемане на висок риск по време на пътуването като пътник в процесния лек автомобил (притежавал е субективни представи, че водачът, който е управлявал МПС, е бил под въздействието на алкохол), така и относно приетия обем на този принос за настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат – в съотношение 70/30%, касационната инстанция не би могла да определи по-ниска степен на принос на пострадалия в единния съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в обективната действителност. Съобразно конкретната казуална връзка между противоправното поведение на загиналия и причинената смърт законосъобразно въззивният съд е определил обема на процесното съпричиняване, като приносът за настъпване на вредоносния резултат на починалото дете на ищците възлиза на 30%. Следователно, определеното заместващо обезщетение в размер на по 160000 лв. (за всеки един от родителите) трябва да бъде намалено със сумата от по 48000 лв. (160000 лв. х 30%), поради което дължимото заместващо обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син възлиза на сумата от по 112000 лв. (160000 лв. х 70%), за всеки един от тях. В този смисъл, въззивното решение на основание чл. 293, ал. 1 ГПК трябва да бъде отменено в частта, в която предявените активно субективно съединени искове са уважени над сумата от по 112000 лв. до присъдения размер от по 140000 лв. (за всеки един от ищците), като те бъдат отхвърлени в тази част.
При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на адв. Р. М. от САК е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ОС-Варна над сумата общо от 11564 лв. до присъдения размер общо от 18577,32 лв.; в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на адв. Р. М. от САК е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АС-Варна над сумата общо от по 3994 лв. с ДДС (за процесуалното представителство на всеки един от ищците) до присъдената сума от по 7663 лв. с ДДС (за процесуалното представителство на всеки един от ищците), както и в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза на ОС-гр. В. държавна такса и съдебни разноски над сумата от 10860,40 лв. до присъдения размер от 12709,20 лв. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК трябва над определения размер от 404,77 лв. да се присъди допълнително сумата от 308,45 лв. – съдебни разноски пред ОС-Варна, както и допълнително сумата от 830 лв. – съдебни разноски пред АС-Варна, над присъдените от 120 лв. В полза на касатора следва да бе присъдена сумата от 1148 лв., представляваща сборът от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба.
При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен състав счита, че сумата общо от 1200 лв. с ДДС - адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция, съответства както на действителната правна и фактическа сложност на делото, така и на съотношението между уважената и отхвърлената част от касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:ОТМЕНЯ решение № 355/18.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд-В., II с-в, в частта, в която са уважени предявените от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 112000 лв. (за всеки един от тях) до присъдения размер от по 140000 лв. (за всеки един от тях), представляваща заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Н. В. Т. при ПТП), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 09.04.2021 г. до окончателното му заплащане, в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на адв. Р. М. от САК е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ОС-Варна над сумата общо от 11564 лв. до присъдения размер общо от 18577,32 лв.; в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в полза на адв. Р. М. от САК е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АС-Варна над сумата общо от по 3994 лв. с ДДС (за процесуалното представителство на всеки един от ищците) до присъдената сума от по 7663 лв. с ДДС (за процесуалното представителство на всеки един от ищците), както и в частта, в която ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза на ОС-гр. В. държавна такса и съдебни разноски над сумата от 10860,40 лв. до присъдения размер от 12709,20 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. Д., ЕГН [ЕГН] и В. Н. В., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Н. В. Т. при ПТП), над сумата от по 112000 лв. (за всеки един от тях) до присъдения размер от по 140000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 09.04.2021 г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която са уважени предявените от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Н. В. Т. при ПТП), над сумата от по 110000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по 112000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 09.04.2021 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. Д. и В. Н. В. да заплатят общо на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД допълнително сумата от 308,45 лв. (над присъдения размер от 404,77 лв.) - съдебни разноски пред ОС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК допълнително сумата от 830 лв. (над присъдените от 120 лв.) – съдебни разноски пред АС-Варна, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1148 лв. – съдебни разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД да заплати на адв. Р. М. от САК, с адрес [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 1200 лв. с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство пред Върховния касационен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.