Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от "Ч"ЕООД, гр. В., срещу решение №1726/06.08.2010 г. по адм. д. №1643/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу
РА №030902561/04.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №207/15.04.2010 г. на ДД"ОУИ"-Варна в частта, с която за данъчен период м. 05.2009 г. в резултат непризнато право на данъчен кредит в размер на 97 500 лв. по фактура №67/30.04.2009 г., издадена от "И"ООД-Варна, на дружеството за определени задължения по ЗДДС в размер на 18 375, 66 лв. и лихви - 1 353, 07 лв.
Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалноправните законови разпоредби. Иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени оспорения РА.
Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не взема становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по твърденията за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
При съдебно оспорване на административен акт, Административният съд следва да обсъди всички доводи за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и да посочи кои от тях намира за основателни и кои не.
В настоящия случай, още в жалбата си до съда ревизираното дружество е посочило, че с РА са нарушени процесуалните законови разпоредби, като са извършени процесуални действия за събиране на нови доказателства след издаване на ревизионния доклад. Ревизионното производство по отношение на дружеството е приключило с издаване на ревизионен доклад №902561/16.12.2009 г., в който за данъчен период месец май 2009 г. няма предложение за установяване на данъчни задължения по ЗДДС различни от декларираните от данъчния субект. За данъчните периоди м. 04 и м. 05.2009 г. в РД е вписано, че при ревизията не се констатират основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък, както и че относно получените доставки за тези периоди дружеството е упражнило правомерно право на данъчен кредит. Ревизионният доклад е изготвен от Е. Г. Д. - главен инспектор по приходите и Я. Г. Д. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна.
РА №030902561/04.02.2010 г. , предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е издаден от Е. Г. Д. - единият от ревизиращите органи и съдържа констатации за ревизиран период м. 05.2009 г., противоположни на тези по РД, а именно, че ДЗЛ има данъчни задължения по ЗДДС в резултат непризнато право на данъчен кредит в размер на 97 500 лв. по фактура №67/30.04.2009 г., издадена от "И"ООД-Варна с данъчна основа 487 500 лв., авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Тези констатации в РА са въз основа на събрани нови доказателства при предприети процесуални действия - искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице изх.№Вх.К-37508-16/06.01.2010 г., след издаването на ревизионния доклад. Като правно основание за тези действия са посочени разпоредбите на чл. 37, ал. 5 и чл. 57 ДОПК.
В разпоредбата на чл. 114 ДОПК се определят сроковете за извършване на ревизии. Тези срокове за всяка конкретна ревизия се посочват в заповедта за възлагане на ревизия — чл. 113, ал. 1, т. 3 ДОПК. Срокът за извършване на ревизията е определящ за срока за издаване на ревизионния доклад-чл. 117 ал. 1 ДОПК и за срока за издаване на ревизионния акт - чл. 119 ДОПК. Срока за извършване на ревизията има значение за доказателствената стойност на събраните доказателства. Извършването от страна на ревизиращите органи - в случая, на единия от тях на процесуални действия след изтичане на срока на ревизията, следва да се обсъдят относно недопустимостта и законосъобразността им.
Доколкото това обстоятелство е констатирано и от директора на дирекция "ОУИ"-Варна при осъществяване на административния контрол върху РА, говори за пропуск на ревизиращите органи, който вместо да е изправен от горестоящия административен орган - директора на дирекция "ОУИ"-Варна, е потвърден от него. Съобразно практиката на Върховния административен съд, съдът следва да се произнесе по доказателствената стойност на събраните след срока на ревизията доказателства. Посочените като правно основание от органа по приходите разпоредби на чл. 37, ал. 5 и чл. 57 ДОПК са неотносими към осъществяване на процесуални действия от страна на ревизиращи органи след срока за извършване на конкретната ревизия. По тези възражения в жалбата за незаконосъобразност на извършените процесуални действия по събиране на доказателства след изготвяне на РД и преди издаване на РА, съдът не се е произнесъл.
Този пропуск на съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по това обстоятелство и до каква степен същото опорочава издадения РА. Обстоятелството, че акта е обоснован с доказателства събрани извън срока на ревизията, при това след издаване на РД следва да бъде взето предвид при преценка на доказателствената стойност на събраните след тази дата доказателства и обосноваността на фактическите констатации в РА, изцяло въз основа на така събраните доказателства, респективно - законосъобразността на определените въз основа на тези констатации данъчни задължения.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №1726/06.08.2010 г. по адм. д. №1643/2010 г. по описа на Административен съд Варна.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а Ф.Н.