Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 145-178 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК.

Образувано е по жалба на адвокат Н. С. – пълномощник на „С. Е.-Ямбол” ООД със седалище в с. В., община Т., Ямболска област срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му на раздел ІІІ. т. 10. Раздел ІІІ се отнася за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а т. 10 - за фотоволтаични централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност над 30 kWp въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 – 30.06.2012 г. с временна цена за достъп от 221, 29 лв./МВтч.

В жалбата се релевира нищожност и алтернативно – незаконосъобразност на обжалваната част от решението.

По изложени съображения се твърди, че решението е постановено при липса на компетентност от страна на регулаторния орган. Той е обоснован с това, че цената за достъп до електропреносната мрежа е определена в чл. 21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която се отнася само за потребителите на електрическа енергия, но не и за производителите.

На следващо място релевираният довод е обоснован с твърдения за неправилно извеждане на правомощия от страна на ДКЕВР от нормата на чл. 32, ал. 4 и чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Прави се позоваване и на чл. 104, ал. 3 ЗЕ и чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Жалбоподателят сочи, че цената за достъп до електроразпределителните мрежи е определена с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР.

Относно алтернативно наведеният довод за незаконосъобразност, се сочат основанията в чл. 146, т. 1-5 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения по всяко едно основание. По изложените съображения се...