О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3135

[населено място], 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 923 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. С., Я. Х. С. и Т. Х. С. срещу решение № 145/23.10.2023 г. по в. гр. д. № 190/2023 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 1306/13.12.2022 г. по гр. д. № 103/2022 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която са оставени без уважение предявените от касаторите срещу „ЗК „Л. И. АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 148 000 до предявения размер от по 250 000 лв. за всяка - обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща Х. Я. С., настъпила при ПТП на 27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 18.09.2021 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по материалноправни въпроси, касаещи доказването на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат с оглед приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД; материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане; материалноправни въпроси относно началния момент, от който се дължи лихва по застрахователно обезщетение; както и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като се произнесе по доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по спора изведе собствени фактически и правни изводи. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го казуална практика.

Касаторите оспорват с подробни съображения изводите във въззивното решение, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради превратна оценка на доказателствата, както и че е налице причинна връзка между непоставения предпазен колан и настъпилата смърт. В тази връзка се застъпва становището за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник с аргумента, че причина за настъпването на ПТП е високата скорост и преобръщането на автомобила по таван. Оспорва се приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 148 000 лв. с твърдение, че в решението не са отчетени в пълна степен личностните характеристики на загиналия, семейното му положение, сплотеността и взаимната обич в семейството, възрастта му, тежките психологически последици от смъртта върху семейството му, установими от събрания по делото доказателствен материал. Акцентира се върху несъобразяването на съда с постоянно увеличаващите се лимити на застрахователните обезщетения, както и с инфлационните процеси в страната. Релевира се оплакване за неправилно тълкуване на чл. 429, ал. 3 КЗ относно началния момент, от който застрахователят дължи лихви върху застрахователното обезщетение, като се твърди, че това е датата на ПТП /застрахователното събитие/ или 7 –мия ден след реализирането му.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като бъдат уважени предявените искове в цялост с присъждане на разноски.

От ответника по касация „ЗК „Л. И. АД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. В отговора на касационната жалба се заявява, че обстоятелствата, релевирани от касаторите, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на разрешението, дадено в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Подчертава се, че непоставянето на предпазен колан, освен нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, се явява и в причинно-следствена връзка с получените по-тежки увреждания на пострадалия.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от А. Я. С., Я. Х. С. и Т. Х. С. срещу „ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми в размер на по 200 000 лева за всяка от тях - обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния съпруг и баща Х. Я. С., настъпила при ПТП на 27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 03.06.2021 г., евентуално от 12.07.2021 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, с който исковете за неимуществени вреди са били уважени в размер на 148 000 лв. Счел е за безспорно установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от Д. Н. С. деликт, изразяващ се в загуба на контрол над управлението на микробус, довела до напускане на пътното платно, пропадане в дълбок скат и преобръщането му по таван, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, покриваща отговорността на делинквента. Анализирал е изготвената съдебномедицинска експертиза, която е установила претърпени от Х. С. несъвместими с живота травми и увреждания, както и липса на поставен от пострадалия като пътник предпазен колан. При анализ на събраните свидетелски показания е изградил извод, че внезапната смърт на пострадалия се е отразила изключително тежко на психическото състояние на ищците. Въззивният съд е възприел и мотивите на първоинстанционния съд, анализиращи работоспособната възраст на пострадалия към датата на ПТП (49 г.), икономическите условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент и съдебната практика по сходни случаи, за да формира идентичен извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 185 000 лв. за всяка от ищците. Приел е за обосновано и поддържаното възражение за съпричиняване в обем от 20%, аргументирайки извода си със заключението на САТЕ, че това обстоятелство е в пряка причинна връзка с изпадането на пострадалия от микробуса. За началната дата на лихвата за забава съставът е възприел датата, на която е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне от застрахователя след подаване на заявления за изплащане на застрахователни обезщетения, прилагайки нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Не е налице твърдяното от касаторите основание за достъп до директен и факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като предпоставка за допускането му до касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 20 %, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито формирани при липса на законова разпоредба (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Касаторите не мотивират наличието на цитираните предпоставки извън бланкетното поддържане на основанието с общи оплаквания за несъответствие на фактическите и правни изводи на съда с конкретните обстоятелства по делото, което съставлява оплакване за обикновена неправилност на решението – чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава наличието на очевидна неправилност.

Поставените правни въпроси относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд Бургас по спорния въпрос, а именно – размерът на обезщетенията за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. В цитираното ППВС № 4/1968 г. е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд Бургас. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела, доколкото определянето му е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства.

Няма колебание в практиката, че въззивният съд следва да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора, както и твърденията на страните по релевантните факти и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП, интензитета на получените от касаторите вследствие загубата болки и страдания. Обсъдил е подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и експертни заключения. Съдът е аргументирал защо счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на ищците. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касаторите съдебна практика по чл. 290 ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа преценка на съдържанието на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на производството по чл. 288 ГПК.

Не следва да се допуска касация на въззивното решение с оглед формулираните от касаторите правни въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният състав е изложил обосновани мотиви защо приема в конкретния случай, че непоставянето на обезопасителен предпазен колан е в причинна връзка с изпадането на пострадалия от микробуса и претърпените от него травматични увреждания, довели до загубата на живота му. В обжалваното решение са отразени доказателствата – заключението по извършената комплексна експертиза и показанията на св. В. Г., въз основа на които съдът е обосновал извода си, че застрахователят е доказал своето възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, аргументирано и с обстоятелството, че част от получените от пострадалия увреждания се дължат именно на „буквалното му изхвърляне от микробуса“. Твърденията на касторите за вътрешно противоречие в мотивите и превратно тълкуване на доказателствата по делото не отговарят на изложеното във въззивното решение, където се приема, че основна причина за настъпилата смърт е високата скорост на движение и описаните от вещото лице инерционни сили вследствие загубата на контрол над микробуса, но тези обстоятелства не изключват обективния принос на загиналия. В тази връзка поставените от касаторите въпроси не са решени в противоречие с постановките в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС или цитираната от същите казуална практика и не обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне и по материалноправния въпрос относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По отношение на този правен въпрос неудовлетворено се явява общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като той е неясно поставен, а отделно от това не кореспондира с мотивите на въззивния съд. В решението си съдът не е развил съображения за дължимост на лихвата, считано от 7-мия ден на ПТП. От друга страна, първата част на въпроса съдържа отговора, тъй като действително отговорността на застрахователя, покриваща тази на делинквента за забавено изпълнение, е уредена в чл. 429, ал. 3 КЗ. Произнасянето на съда е при съобразяване на обстоятелството, че с приемане на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ изпадането на застрахователя в забава от датата на деликта е изоставено като разрешение.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП касаторите следва да заплатят на ответника по касация „ЗК „Л. И. АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/23.10.2023 г. по в. гр. д. № 190/2023 г. на Апелативен съд Бургас.

ОСЪЖДА А. Я. С., Я. Х. С. и Т. Х. С. да заплатят на „ЗК „Л. И. АД сума в размер на 100 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.