ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326

[населено място], 03.07.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. № 1112/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба на [фирма],гр. П. против определение № 778 от 07.03.2017 г. на Софийски апелативен съд по в. т.д. № 5098/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от [фирма] молба за изменение на постановеното по делото решение № 1282/20.06.2016 г. в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба – [фирма], не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 1282/20.06.2016 г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, за неоснователно искането за определяне на ДДС и добавянето му към присъдените с решението разноски, тъй като по делото липсва издадена данъчна фактура, а съобразно чл. 51, ал. 4 от ЗДДС, данъкът става изискуем от датата на издаване на фактурата. Съдът е приел, че липсата на фактура сочи, че ДДС не е начисляван и не е внасян от адвокатското дружество, поради което и не може да бъде част от дължимите разноски.

Определението е правилно.

Правно необосновано страната счита, че след като е договорила и вписала в договора, че са заплатени 7000лв. – съставляващи възнаграждение за един адвокат, като е упоменала в списъка по чл. 80 ГПК, че тази...