ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5901
гр. София, 17.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил Томов
Членове:Драгомир Драгнев
Невин Шакирова
като разгледа докладваното от Н. Ш. К. гражданско дело № 20248002101680 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Д., чрез процесуалния представител адв. Б. Т. против част от решение № 688/19.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 348/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С обжалваната част на въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 906955/29.11.2022г. постановено по гр. д. № 2677/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград,
на основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК е прекратен с развод сключеният на 15.02.2019г. между М. А. Д. с ЕГН [ЕГН] и Е. В. Л., [дата на раждане] граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на двамата съпрузи; на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Й. М. Д. с ЕГН [ЕГН] е предоставено на майката Е. В. Л.; на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения между детето Й. и бащата, който да взема детето при себе си, с преспиване, както следва: - всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, като вземането и връщането на детето става на адреса на майката Е. В. Л.; - всяка четна година за Коледните празници от 9:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12. и всяка нечетна година за Новогодишните празници от 9:00 часа на 31.12. до 19:00 часа на 01.01;
- всяка четна година за Великденските празници от 9:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Свети понеделник;
- всяко лято за период общо 20 дни, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Е. В. Л.;
- всяка четна година, за да прекарат заедно пролетната ваканция през съответната учебна година;
бащата М. А. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 250 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2020г.;
на основание чл. 56, ал. 3 вр. ал. 1 от СК ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [община], [улица], ет. 2 е предоставено на Е. В. Л. до навършване на пълнолетие на детето Й. М. Д.;
на основание чл. 127а, ал. 2 от СК е дадено разрешение заместващо съгласието на майката детето Й. М. Д. да пътува извън пределите на страната за неограничен брой пъти по преценка на бащата М. А. Д. и без съгласието на майката Е. В. Л., като пътува до страни членки на ЕС, Русия, С. М. Сърбия, Турция и обратно за период от 3 години, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на основания, обуславящи изменение или прекратяване на даденото разрешение.
В частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която съпрузите са задължени да посещават услуга в общността – психологично консултиране и подкрепа, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане в обжалваните части въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и постановено друго, с което да се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата; упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете и ползването на семейното жилище да бъдат предоставени на бащата, както и да се постанови разрешение за пътуване на детето по преценка на бащата в чужбина без ограничение във времето.
Касационният жалбоподател поддържа, че при предоставяне на родителските права за упражняване на майката въззивният съд не е съобразил доказателствата по делото, сочещи по-добрия родителски капацитет на бащата и странния, алтернативен и нездравословен подход на майката, като не е охранил в достатъчна степен най-добрия интерес на детето.
Съдът не е отчел, че подходът на майката при отглеждане на детето е вреден за развитието му; отрицателното й отношение към съвременната медицина, отричането на елементарни потребности като обличане, хранене, играчки са вредни за нормалното психическо и социално развитие на детето. Отделно, като гражданка на Руската федерация съществува риск ответницата да изведе детето от страната и касаторът да бъде лишен въобще от възможността да вижда детето си.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Е. В. Л., чрез процесуален представител адв. М. У. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като частично недопустима и неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие и след подробен анализ на доказателствата по делото, а правните изводи на съда са правилни и обосновани.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение по въззивно дело, постановено по искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – относно вината за разстройството на брака и по молба по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласие на майката за даване на разрешение за пътуване в чужбина. На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК касационната жалба насочена против тези части на въззивното решение следва да се остави без разглеждане.
В частта, насочена против въззивното решение, постановено по въпросите по чл. 59, ал. 2 – 5 от СК и чл. 56, ал. 3 вр. ал. 1, изр. 2 от СК, касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: страните са родители на детето Й. М. Д., родено на 29.01.2020г. Фактическото съжителство между тях е било преустановено считано от 25.05.2021г., когато майката Е. Л., заедно с детето са напуснали семейното жилище и се установили да живеят на адрес: [населено място], [улица], ет. 5 в жилище под наем, предоставено им за ползване от О. М. В.. От проведено социално проучване от ДСП – Благоевград в приети по делото четири социални доклада, изготвени в различно време и пети, приет пред въззивната инстанция от 07.06.2023г., съдът приел за установено, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет, като детето има изградена силна емоционална връзка, както с майка си, при която живее, така и със своя баща. Майката държи детето да поддържа връзка и с двамата си родители, като не ограничава детето при срещите с баща му, а няма и никакви признаци на родителско отчуждаване. В интерес на детето Й. е двамата му родители да участват пълноценно и активно в отглеждането и възпитанието му, като конфликтните взаимоотношения между родителите са възникнали поради различното разбиране на всеки за начина на отглеждане на детето през време на пандемията от Ковид 19. Социалното проучване не е установило риск за живота и здравето на детето.
По молба на майката за защита от домашно насилие е образувано гр. д. № 129/2023г. по описа на РС – Благоевград, по което е издадена Заповед за незабавна защита № 1/23.01.2023г., с която М. А. Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Е. В. Л. и детето Й. М. Д., като му е наложена забрана да наближава адреса на който майката живее с детето: [населено място], [улица], ет. 5, както и местата на майката и на детето за социални контакти и отдих, на по-малко от 200м. Образуваното дело за домашно насилие е спряно по взаимно съгласие на страните на 10.03.2023г. От показанията на свидетелите В. Б. и С. Г. /майка на ищеца/ приел за установено, че детето Й. се родило месец и половина след обявеното в страната извънредно положение по повод пандемията от Ковид 19. Майката ограничила контактите на роднини и външни лица с детето; спряла да го извежда навън; обличала го с едни и същи дрехи; не приемала подаръци за детето по екологични и хигиенни съображения /използвала само натурални продукти и не приемала китайски играчки/.
От показанията на свидетелката О. В. приел за установено, че детето е здраво и се развива добре, че е започнало да посещава детска ясла, но често отсъства тъй като се разболява.
Майката се грижи добре за детето си. Започнала е да работи от вкъщи и да рисува икони, включително по поръчка. Бащата взема детето и извън определения му режим за виждане, като майката оказва пълно съдействие и не му пречи да общува нормално със сина си. Детето се радва на посещенията на баща си и е привързано и към двамата си родители. Знае че бащата го взима с преспиване в събота и неделя и това време двамата прекарват заедно.
От свидетелските показания на д-р К. К. – педиатър приел за установено, че майката се грижи за детето от неговото раждане. То се развива нормално, идва редовно на консултации при лекаря, като за него се грижат, както майката, така и бащата. Когато посещава лекаря детето е винаги чисто, спретнато; с нормално тегло е и развитие за възрастта си. След раждането на детето майката е била „като орлица над него“, като пазела детето и не давала никой да го пипа. Давала е указания на майката относно здравословното хранене на детето, а бащата е приемал тези съвети за храненето на Й.. Детето се развива правилно, на външен вид изглежда добре, с нормална двигателна активност, отговаря правилно на всички въпроси, като е нормално и добре развито за възрастта си. От заключение на проведена по делото СПЕ, която страните не са оспорили, приел за установено, че въз основа на проведеното интервю с майката, няма данни за отклонение от нормата в емоционалното й състояние, а при бащата са налице данни за абнормни емоционални процеси, водещи до крайности в поведението и изказванията: физическа агресия, отрицание на каквито и да е било положителни страни у Л. като майка и съпруга, липса на гъвкавост по отношение на възможността за съжителство със съпругата му, отделно от неговите родители. Двамата имат различен светоглед и разлика в разбиранията за начина на отглеждането и възпитанието на детето. Описаните от ищеца странности при отглеждане на детето от майката, са проекция на личностовите й особености. По отношение на детето, експертът психолог посочил, че и двамата родители обичат детето си и считат, че това което те правят е най-доброто за сина им. Отношението на родителите към детето е пречупено през призмата на конфликтите между тях и липсата на разбирателство за това, че и двамата са нужни, но по различен начин за отглеждането и възпитанието на Й.. Детето има изградена привързаност към майката и когато усети нейното отсъствие, реагира по характерен за възрастта му начин – разплаква се. Бащата безспорно също е значима фигура за детето и неговата роля в живота на Й. ще нараства, тъй като детето ще пораства, но становището на експерта е че прекъсването на връзката на детето с майката в тази ранна детска възраст и при този сензитивен за възрастовото развитие на детето период, би могло да има неблагоприятни и травмиращи психологически последствия. Майката е прехвърлила своята загриженост върху детето, тъй като тя самата е попаднала в непозната и доста враждебна среда, като се опитва да го защити и предпази. Бащата е отговорен родител, като полага някакви усилия детето да бъде отглеждано в нормална семейна среда. Наблюдаваният установен модел на отношения между страните обаче – единият да получава „контрола“ върху времето на детето, а другият да държи „финансите“ на семейството, при протичане на взаимно изнудване с тези две разменни монети между родителите, ощетяват детето по неприемлив начин и ако тези отношения между двамата родители продължават да се развиват по този сценарий, това ще има трайни травматични последствия върху емоционалното благополучие на техния син. Даденото заключение е, че и двете страни се нуждаят от психологическа помощ, за да разгърнат своя родителски капацитет и да бъдат добри родители за детето си, като това би дало нужния резултат ако те положат взаимни усилия по отношение подобряване на комуникацията помежду им, независимо дали ще останат семейство или ще се разделят. В тази възраст на детето е изключително важна емоционалната стабилност, а такава не може да бъде постигната при хаотичност и местенето на детето при неговото отглеждане. Експертът посочил, че когато родителите на децата са разделени, то те търсят някаква сигурност, като се „прикачват“ към родителя, на който са предоставени родителските права, което налага компромис между двамата родители и осигуряване на широка възможност и на двамата да участват в отглеждането на детето, за да се избегне синдрома на родителското отчуждаване.
Въз основа на тези факти, при изпълнение на служебното си задължение да следи за интереса на детето и позовавайки на задължителната съдебна практика, въззивният съд приел от правна страна, че родителските права по отношение на детето Й. /на 4 години/, следва да бъдат предоставени за непосредствено упражняване на майката, при която да бъде определено и местоживеенето му на адрес: [населено място], [улица], ет. 5. Този извод обосновал след задълбочена оценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно относно възпитателните качества на всеки от родителите, на техния морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полагането на грижите към детето, на изразената готовност да живее с детето. В контекста на всички обективно установени по делото критерии по чл. 59, ал. 4 от СК, с оглед запазването на висшия интерес на детето приел, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето; условията за живот и при двамата са еднакво подходящи и пригодни за отглеждането на детето; то е съхранило силната си емоционална привързаност и обич и към двамата си родители въпреки фактическата раздяла между тях, но е поставено в ситуация на конфликт на лоялност, без да е нарушена емоционалната привързаност към другия родител, при който понастоящем Й. не живее; съобразил, че майката оказва пълно съдействие детето да се среща с баща си и да прекарва много време извън определения с привременните мерки режим на виждане. Отчел в същото време, че двамата родители имат различна ценностна система, като изпъкват различията им за начина на отглеждането на детето, за неговото социализиране и личностно развитие. Като неоснователни приел доводите на ищеца, че възприетите от майката алтернативни методи за отглеждането на детето са довели до неговото физическо или психическо увреждане.
Отбелязал, че същите са израз на желание детето да бъде отглеждано природосъобразно и при засилена защита на неговото здраве /което с оглед на предприетите мерки през време на пандемията при Ковид 19 не е било лишено от смисъл/. Изтъкнал, че стремежа на бащата детето да бъде социализирано и да прекарва повече време на открито и в игри с останалите деца, компенсира по-затворения модел на майката. Отчел, че майката е по-загрижена за цялостното развитие на детето, стреми се да го закриля, да му осигури присъствие, което да посреща емоционалните потребности на детето, нуждата от споделяне, емпатия и доверие. В тази насока изтъкнал, че интереса на детето предпоставя не само адекватни грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия родителски надзор, за което е нужен авторитет.
Отчитайки и възрастта на Й., обосновал, че детето към настоящия момент продължава да изпитва по - силна привързаност към майка си, като продължава да е силно зависимо от нейните грижи и да се нуждае от постоянната й подкрепа. Посочил в същото време, че бащата е загрижен родител, който има потенциал да развива родителския си капацитет, проявява усърдие в грижата за детето и като мъж е авторитет за момчето, но същият не е достатъчно последователен и настоятелен в усилията си за неговото отглеждане. Поради различни причини той и досега е вземал по-малко участие в самото отглеждане на детето, като непосредствените грижи за Й. са били преимуществено упражнявани от неговата майка. Формирал решаващ извод, че майката на детето има преимущество пред бащата с оглед вижданията си за нуждите на детето поради неговата възраст и поради това че детето все още е зависимо в значителна степен от нейните грижи и се чувства с майка си по - сигурно и по-защитено. Съобразил, че детето е все още малко и има нужда от своята майка, която се е грижела за него от раждането му досега, като между двамата има изградена силна връзка на доверие. Ценностната система на майката и възпитателният й подход към детето приел, че са създали правилна нагласа у детето и са основната причина за възприемане и на двамата родители и за съхраняването на уважението, обичта и емоционалната привързаност у детето и към двамата родители. Макар да е напуснала семейното жилище, майката по никакъв начин не препятства връзката на детето с неговия баща, като дори насърчава и иска разширяването на тази връзка и нейното укрепване. В отговорното отношение към детето при майката изтъкнал установено по делото постоянство и настоятелност. С оглед и запазване на вече изградената семейна и социална среда за детето, в която то е прекарало повече от две години, обосновал крайното си решение, че в интерес на детето е родителските права да се предоставят за упражняване на майката, а на бащата да се определи един широк режим на лични отношения с детето. При определяне параметрите на последния съдът е съобразил установената по делото изградена здрава и топла емоционална връзка между бащата и детето, основана на много добро разбирателство, доверие, любов и привързаност; че бащата търси контакти с детето си, а то му отвръща с обич и доверие. Взел предвид в тази насока пола на детето, както и обстоятелството, че с порастването на момчето, нуждата от това да контактува със своя баща ще се увеличава. Определил общ размер на издръжката необходима за задоволяване нуждите на детето в размер на 500 лв., плащането на 250 лв. месечно от която определил в задължение на бащата.
Касаторът М. А. Д. обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК поставяйки, следните правни въпроси, които сочи като значими за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно:
1/ Налице ли е приоритет на задължението на съда визирано в чл. 10 от ГПК за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес?
2/ Следва ли упражняването на родителските права да се предостави на родител, който е чужд гражданин и има право да упражнява тези права на територията на страната, чийто гражданин е, така че другият родител, който е български гражданин да няма практически никаква възможност да осъществява режим на постановени от българския съд лични контакти с детето си на територията на Р. Б. Поддържа също становище за очевидна неправилност на решението – изводът на въззивния съд, че интересът на детето налага то да живее без баща си сочи като очевидно неправилен.
По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първият въпрос е поставен след оплакването в изложението, че въззивният съд не е дал превес на служебното начало в процеса в противоречие с т. 1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС като не е назначил съдебно-психологическа експертиза, относима и необходима за доказване актуалната психологическа годност на майката да осъществява адекватни грижи за детето, а вторият въпрос е свързан с твърдението на касатора, че майката е гражданин на Руската федерация и има опасност да изведе детето от страната и да възпрепятства осъществяването на лични контакти между детето и бащата. Некоректната формулировка на първи въпрос го прави и неразбираем. Въпросът предполага сравнение и съпоставка на основните начала на гражданския процес, уредени в Г. В. на ГПК и отговор дали основното начало за установяване на истината по чл. 10 от ГПК се ползва с предимство спрямо останалите или не. Същият не може да се приеме за правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение – включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съответно не представлява разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо не може да обоснове и приложното му поле.
Вторият въпрос също не е правен. Обжалваното решение не е основано на съображения, извлечени от гражданството на майката, нито въззивният съд е приел, че за предоставяне упражняването на родителските права е от значение дали родителят е български гражданин или гражданин на друга държава. Въпросът не покрива общото изискване за допустимост и не може да обоснове приложно поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд след обсъждане на всички, относими към предмета на делото, доказателства и отчитане на правнорелевантните факти, обосновал извод, че майката е родителят, комуто следва да се предоставят за упражняване родителските права по отношение на детето, което към момента на предявяване на исковата молба не е навършило 1 година, а понастоящем е на 4 години, при когото определил и местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката, която бащата трябва да заплаща на детето. Съдът постановил решението си в този смисъл в съответствие с практиката на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 от СК - ППВС 1/1974г. и многобройни решения на ВКС постановени по чл. 290 от ГПК.
Съобразил е, че тази преценка зависи от установената от съда фактическа обстановка за конкретния случай и за да отговори кой е най-добрият интерес на детето извършил подробен анализ на установените възпитателски качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. При данните по делото, установени в различни етапи от развитието на процеса, че детето се развива добре, чувства се сигурно и спокойно в установената в дома му среда, възприетите от въззивната инстанция решаващи изводи по предмета на спора съответстват на съдебната практика. Съдът е защитил интересите на детето, без да е отрекъл родителския капацитет на бащата, желанието и възможността му да полага грижи за него, на който определил разширен режим на лични отношения, отчитайки и желанието на майката за съхранение и поощряване на отношенията между детето и другия родител.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Като очевидно неправилен в случая касаторът извежда изводът в решението на въззивния съд, че интересът на детето от мъжки пол налага то да живее без баща си, който разполага с нужния капацитет, желание и умение да го отглежда; всички условия за това – сигурна работа и самостоятелен голям дом. Правен извод за интереса на детето в този смисъл въззивният не е изложил. Ето защо решението не е очевидно неправилно на твърдяното основание. Следва да се посочи, че като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 от ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв порок в случая не е налице.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предписаните от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК касационна жалба, подадена от М. А. Д. чрез процесуалния представител адв. Б. Т. против частите на въззивно решение № 688/19.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 348/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, обективиращи произнасяне по искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – относно вината за разстройството на брака и по молба по чл. 127а, ал. 2 от СК – за даване на разрешение заместващо съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 688/19.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 348/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частите, съдържащо произнасяне по въпросите по чл. 59, ал. 2 – 5 от СК и по чл. 56, ал. 3 вр. ал. 1 от СК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, който за касационния жалбоподател започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване – определението не подлежи на обжалване.