Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика")-гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1379 от 26.07.2012 г., поправено с Решение № 1402 от 02.08.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Б. по адм. д. № 2575 по описа на същия съд за 2011 г., с което е по жалба на "СД Мениджмънт груп" ЕООД (с настоящо наименование "Смайл тур" ЕООД) със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул."Струма" №41, ЕИК по Булстат: 200674905, представлявано от И. У. - Гелверс, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201100164/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-363/01.11.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Б. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 34920, 41 лв. по фактури, издадени от "Инсайт ин" ЕООД, ведно с лихви от 483, 82 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на рекламни услуги. Касаторът изтъква ненамирането на доставчика на адреса му, като в тази връзка настоява, че ревизираното лице не е положило дължимата грижа за търговските си дела. Развива доводи във връзка с възможността на задълженото лице да знае, че участва в данъчна измама. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА, като претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – "Смайл тур" ЕООД – е представил писмен отговор и становище, в които оспорва жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е частично основателна.
Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него РА на ответника по касация е отказано правото на данъчен кредит по три фактури с предмет рекламни услуги, издадени през данъчни периоди м. юли и м. август 2010 г. от "Инсайт ин" ЕООД.
Първата от фактурите (№ 11/08.07.2010 г.) е за изработка на рекламен клип, рекламиращ предлаганите от ревизираното лице туристически услуги, а останалите две (№ 12/30.07.2010 г. и № 13/30.08.2010 г.) – за излъчване на рекламния клип съответно за м. юли и за м. август.
Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. Доставчикът не е намерен на декларирания от него адрес, като му е връчено искане за представяне на документи и обяснения при хипотезата на чл. 32 ДОПК. В указания в известието срок той не е представил изисканите му документи. При извършената проверка е установено, че при доставчика има назначени две лица на длъжност рекламен агент.
По делото е установено, че по силата на договор от 02.06.2010 г. със срок на действие една година ревизираното лице-възложител е възложило на доставчика-изпълнител да излъчва аудио-визуални произведения - рекламни материали в програмата на БиТиВи, в други телевизионни и радио програми, вкючително на територията на други страни, с които да се рекламират услуги и търговски марки на възложителя. В договора е уточнен видът и характерът на рекламните материали, начинът на разпространяване то им, както и други специфични условия по изпълнение на работата. Страните са се договорили, че заплащането ще става въз основа на подписани приемо-предавателни протоколи и фактура, предоставена от изпълнителя. В изпълнение на договора са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за приемане на работата по него, изложения, разработки, диск със записан рекламен клип, схема на излъчване и график за изпълнение.
По делото е установено, че въз основа на първата фактура ответникът по касация е отчел нематериален актив на стойност 47243, 56 лв. Установено е извършено плащане по банков път.
След анализ на събраните при ревизията доказателства органът по приходите е приел, че по издадените фактури не са налице реални доставки, с оглед на което данъкът е начислен неправомерно, а това не поражда правото на данъчен кредит за ревизираното лице. Ревизиращият орган е приел, че доставчикът не е представил доказателства за отношенията си с телевизионни оператори, които следва да извършат излъчването на реклами за дейността на настоящия жалбоподател, доказателства за излъчване на рекламите, както и за трудов и материален ресурс на доставчика за извършване на работата по договора. По отношение излъчването на рекламните материали ревизията е приела, че това е услуга с място на изпълнение извън територията на страната, поради което не може да бъде предмет на доставка на услуга от български доставчик и на това основание за задълженото лице също не е налице право на данъчен кредит.
С жалбата по административен ред е представен договор от 18.01.2010 г. между "Инсайт ин" ЕООД-възложител и "Глабрия" Лтд-изпълнител, според който изпълнителят се задължава да организира демонстрации на рекламни материали, предоставени от възложителя, на конкретни телевизионни канали, функциониращи на територията на Руската федерация.
Административен съд – гр. Б. е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.
Съдът не е споделил възприетата от органа по приходите нереалност на доставкате на рекламни услуги, поради е формирал извод, че спорното право неоснователно е отказано на ответника по касация. С оглед на това административният акт е отменен като незаконосъобразен.
Съдебният акт е постановен при частично неправилно приложение на материалния закон.
Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет – налице ли са действително извършени доставки на услуги като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник.
Решението е правилно по отношение на данъчния кредит по фактура № 11/08.07.2010 г. в размер на 9448, 71 лв.
По делото са ангажирани убедителни доказателства, които сочат, че обективно съществуващата облигационна връзка между страните по договора са е въплътила в действително изпълнение. Прякото реализиране на фактурираните услуги се установява с представените още в хода на ревизията и неоспорени от ответника приемо-предавателни протоколи за приемане на работата по договора. Представените изложения и разработки, имащи характер на количествено-стойностни сметки, позволяват да се установи по какъв начин е станало стойностяването на услуги, и са сериозно доказателство за възприетата от Съда реалност на доставките. Най-сетне е представено доказателство, което сочи материалното битие на творческия продукт: дискът със записан рекламен клип. При преглед на същия се установява, че съдържа видеоклип, чрез който се рекламират туристически услуги, предоставяни от ревизираното лице като възложител по рекламния договор. На диска са записани два видео-файла, представляващи стандартна и кратка версия на клипа, с дата на създаване 17.02.2011 г., тоест по време на действие на договора, съответно в 19, 02 ч и 19, 59 ч. Наличието на записан рекламен продукт е неоспоримо доказателство за действителност на спорните доставки.
Нематериалният продукт, какъвто е създаденото аудио-визуални произведение, е счетоводно отчетен при ответника по касация като нематериален актив, което е още едно доказателство за реализиране на рекламната услуга в частта на изготвяне на клипа.
Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на услугите. Безспорно е установено, че доставките по спорните фактури са платени по банков път.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на практиката на СЕС, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договора. Доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство без съмнение е на администрацията, но доказателства в тази насока не са ангажирани. В акта няма констатации за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Доводите на касатора в противния смисъл са неубедителни, доколкото страните са подписали договор, непротиворечащ на действащото право и на добрите нрави, направили са конкретни уговорки във връзка с изпълнението му, а възложителят е заплатил договорените услуги. От всичко това не може да се изведе индиция за участие на задълженото лице в измамна схема. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени услуги, които са заплатени от ответника по касация, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите.
В разглежданата част съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Решението е неправилно по отношение на данъчния кредит по фактура № 12/30.07.2010 г. в размер на 12735, 71 лв. и № 15/30.08.2010 г. в размер на 12735, 99 лв.
Следва да се има предвид, че тези фактури са издадени именно за излъчване на реклания клип, за което е ангажирана схема на излъчване и график на изпълнение, както и договор между "Инсайт ин" ЕООД и "Глабрия" Лтд за организиране демонстрации на рекламни материали, като са посочени конкретни руски телевизионни канали. По делото обаче не е доказано с документи или други сведения, изходящи от съответните медии, че рекламите са излъчени. Схемата на излъчване не е подплатена с доказателства за излъчване на клипа, напр. архиви на меддите. Представеният договор доказва възникнала между страните облигационна връзка, но не се установява какъв ресурс е мобилизирал доставчикът за изпълнение на договорената услуга. Не става ясно дали са извършени плащания на чуждите медии във връзка с излъчване на рекламния клип. Не се установява какви разходи е направил "Инсайт ин" ЕООД във връзка с тъврдяната реализация на услугата.
При това положение плащането по фактурите остава изолирано доказателство е не може да обоснове извод за реалност на доставките по излъчване на изготвения клип.
В тази част съдебният акт следва да бъде отменен и делото да се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА № 201100164/18.07.2011 г.
Съобразно уважената част от жалбата в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 844, 57 лв., а присъдените на ответника разноски от първата инстанция следва да се редуцират до 135, 36 лв. За настоящата инстанция на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1379 от 26.07.2012 г., поправено с Решение № 1402 от 02.08.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Б. по адм. д. № 2575/2011 г.,
в частта
за разноските, за сумата над 135, 36 лв. до 500 лв., както и
в частта
, в която е отменен Ревизионен акт № 201100164/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-363/01.11.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Б. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 25471, 70 лв. по фактура № 12/30.07.2010 г. и № 15/30.08.2010 г., издадени от "Инсайт ин" ЕООД, ведно със съответните лихви, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА
на "СД Мениджмънт груп" ЕООД (с настоящо наименование "Смайл тур" ЕООД) със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул."Струма" №41, ЕИК по Булстат: 200674905, представлявано от И. У. - Гелверс, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201100164/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-363/01.11.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Б. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 25471, 70 лв. по фактура № 12/30.07.2010 г. и № 15/30.08.2010 г., издадени от "Инсайт ин" ЕООД, ведно със съответните лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1379 от 26.07.2012 г., поправено с Решение № 1402 от 02.08.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Б. по адм. д. № 2575/2011 г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
"СД Мениджмънт груп" ЕООД (с настоящо наименование "Смайл тур" ЕООД) със седалище в гр. Н. и адрес на управление ул."Струма" №41, ЕИК по Булстат: 200674905, представлявано от И. У. - Гелверс, да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 844, 57 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. П./п/ К. К.
К.К.