Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от председателя на СД - Д. И. К., чрез пълномощника му - юрисконсулт С., против решение №1681/17.09.2016 г. по адм. д. № 2504/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за обезсилването му като недопустимо или за отмяната му, като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът: началника на М. П, чрез пълномощника му - юрисконсулт Б., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място], против Решение № 991/29.07.2014 г. на началника на Митница - Пловдив, за определяне на нов размер на вземанията и корекция към 5 бр. ЕАД: №12BG003008Н0047024/20.11.2012 г., № 12BG003008Н0047214/21.11.2012 г., №12BG003008Н0047447/22.11.2012 г., №12BG003008Н0047455/22.11.2012 г. и № 12BG003008Н0047653/23.11.2012 г., като са определени дължими за вземане под отчет държавни вземания, в общ размер на 142 457.67 лв., от които допълнително взети под отчет антидъмпингово мито в размер на 117 367.82 лв. и ДДС за доплащане – 25 089.85 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че вносът осъществен от [фирма] е с произход от Китайската народна република и попада в обхвата на Регламент (ЕС) №1331/2011 г. на Съвета на ЕС, поради което стоките подлежат на облагане с антидъмпингово мито.Този краен извод е обоснован с констатациите по заключителния доклад на ОLAF, за който е прието, че се ползва с официална доказателствена сила и който оборва произхода на внесените стоки по представения сертификат за произход From A, че стоките са произведени в Малайзия. Прието е, че жалбата е неоснователна и по отношение на допълнително начисленото ДДС, тъй в тази част решението е в съответствие с чл. 54, чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС /ред.Д.в. бр. 94/2010 г./ и чл. 59, ал. 2 ЗДДС / ред. Д.в. бр. 63/2006 г./. Решението е валидно, допустимо и правилно.
В Регламент №1225/2009 г. на Съвета на ЕС са дефинирани основните понятия и е уредена процедурата за налагане на антидъмпингово мито. Според дефиницията в чл. 1, пар. 2, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, Съветът налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга.
С Регламент (ЕС) № 1331/2011 г. на Съвета на ЕС, за срок от пет години са наложени антидъмпингови мита върху вноса на някой видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република. Вносът осъществен от [фирма] попада в рамките на ретроактивното действие на регламента, с основание чл. 14, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30.11.2009 г. за защита срещу антидъмпингов внос от страни, които не са членки на Е. О. към който препраща Регламент (ЕС) № 1331/2011 г. Вносът е осъществен в рамките на приключило разследване OF/2012/0522/B1 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), по повод измама с цел избягване заплащането на антидъмпингови мита за различни стоки, в т. ч. безшевни стоманени тръби с произход Китай.
За да попада в рамката на Регламент №1331/2011 г., внесената стока само трябва да е с произход Китай, без значение дали е била експортирана от тази страна, директно за ЕС или е била внасяна и изнасяна в друга страна, както в случая Малайзия. В обхвата на Регламент (ЕС) № 1331/2011 са стоките видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република. Тълкуванието на понятието произход на стоките е дадено с Регламент № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на Общността. Според чл. 23, пар. 1 стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна. Съобразно чл. 24, когато две или повече страни участват в производството, стоката се счита, че произхожда от страната, където е претърпяла последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий на производството. Именно в тази насока е било и проведеното от служителите на OLAF разследване, за да се установи дали влезлите в Свободната търговска зона в П. К (Малайзия) стоки от НР Китай са претърпели допълнителна преработка или обработка, което би довело до промяна в произхода им. Видно от съдържанието на доклада на OLAF всички пратки на стоките (от които и процесните), са били изпратени от Китай до Малайзия и след смяна на контейнерите и претоварване в СТЗ на П. К са изпратени към ЕС, без да са били предмет на преработка или усъвършенстване в Малайзия, поради което запазват своя непреференциален произход. Според декларация ZB1201210161179, подадена пред администрацията на пристанище Кланг, стоманените тръби посочени в нея са с произход от Китай (колона „произход“ в Анекс 3- таблица). Данните в тази декларация кореспондират изцяло с данните в декларацията за износ с номер ZB2201210125862, според която безшевните тръби били претоварени в контейнери YMLU5005457, YMLU5001929, YMLU5050097, YMLU5006160 и FSCU4906815, с получател [фирма]. Следва да се посочи, че съобразно правилата на чл. 26 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета представеният документ за произход (какъвто в случая е представен с ЕАД) може да бъде оспорен и именно това е била целта на проведеното разследване на OLAF. Видно от данните на заключителния доклад на OLAF, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за съда, е доказан китайският произход на стоките, както и че представеният при вноса сертификат за преференциален произход дори и автентичен е с невярно съдържание. От разследването е установено, че внесените от жалбоподателя стоки са с произход КНР и само са претоварени в свободна търговска зона на пристанище Кланг в Малайзия, като по този начин същата стока, без да е преработена, се внася на територията на ЕС, но с изпращач Малайзия. След като преференциалният произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейният произход от Китай, правилно е било начислено антидъмпинговото и съдът правилно е отхвърлил неоснователната жалба.
Предвид изложеното неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че има за предмет акт, който е изменен от органа с влязло в сила Решение №248/04.02.2015 г. на началника на Митница-Пловдив. Видно от съдържанието на Решение №248/04.02.2015 г., със същото действително е начислено допълнително дължимо ДДС върху вноса на стоки от [фирма], предмет на процесните 5 бр. ЕАД и на още други 16 бр. ЕАД, но по отношение на други фактури: №11997/27.11.2012 г. и №11999/27.11.2012 г. / виж описа на тези фактури в Таблица 1 на това решение/, които не са предмет на оспореното решение №991/2014 г. След като тези фактури не са включени в данъчната основа, респ. в обхвата на допълнително дължимото ДДС по оспореното решение №991, не е налице посочената недопустимост.
Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при кредитирането на доклада на OLAF, като годно доказателство. В тази връзка съдът е изложил правни изводи, по допустимостта на този доклад в съдебноадминистративното производство като официално писмено доказателство, които се споделят от настоящия състав. Към тях следва да се добави и следното:
В случая при липса на уредба в националното законодателство, изключая чл. 127 НПК, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства в гражданския и административния процеси, следва да се имат предвид правните норми от приетите актове на ЕС, имащи пряко приложение спрямо страните-членки на ЕС, каквато е и РБ. Съгласно чл. 9 от Регламент /ЕО/ №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г., относно разследванията провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебно производство на държавите-членки, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади изготвени от инспекции на националата администрация и същото трябвало а fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на първоинстанционния съд /пети състав/ от 06.02.2007 г. по дело Т-23/03. Поради това като е приел, че доклада на OLAF е годно доказателствено средство от групата на официалните писмени документи, освен на основание чл. 179 ГПК и на основание прякото приложение на цитирания по-горе регламент, съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение.
С оглед на изложените по-горе мотиви, липсва и нарушение на материалния закон. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи относно оспорения акт. Поради това неоснователно се поддържа, че вноса на процесните стоки по 5-те бр. ЕАД, не попада в обхвата на Регламент №1331/2011 г.
Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.
На ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение.
Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1681/17.09.2016 г. постановено по адм. д. № 2504/2014 г. на Административен съд - Пловдив, 13-ти състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя на СД - Д. И. К., да заплати на Митница - Пловдив, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.