Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна и частна жалба на С. В. К. против решение № 1909 от 15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1947/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на Агенция „Митници”, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. В. К. против заповед № 859/17.06.2015 г. на директора на Агенция „Митници”, с която служебното правоотношение на К. е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.).
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Тези изводи са законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на 12.05.2015 г. на основание чл. 15 от ЗДСл. вр. чл. 12 ЗДСл. - по заместване на А. П.. Основният спорен въпрос по делото е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. в хипотезата на назначаване по чл. 15, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът се позовава на правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗДСл.(понастоящем ал. 4), съобразно което при заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение и прави законосъобразен извод, че за жалбоподателката е приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., поради което и прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание е извършено законосъобразно.
След като страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение, то по отношение на държавния служител са приложими всички основания за прекратяване на служебното правоотношение, регламентирани в ЗДСл. до завръщане на титуляра. Фактът, че до възникване на служебното правоотношение С. К. е работила по трудов договор в Агенция „Митници” е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. По трудов договор жалбоподателката е изпълнявал длъжността „главен специалист - контрольор” в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“, териториално митническо управление, митница Бургас, а като държавен служител е назначена на длъжността „митнически инспектор” в М.Б.С чл. 3, ал. 6 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията от лица работещи по трудово правоотношение се заемат експертните длъжности със спомагателни функции и техническите длъжности, експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции, каквато е длъжността „митнически инспектор” се заемат от държавни служители. Служебното и трудовото правоотношение не са равнозначни. Те се различават по правопораждащите ги факти и по съдържание, подчинени са на различен правен режим, т. е. между тях не е налице правоприемство. Изпитателният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в който органът по назначаването може да направи преценка на субективните качества на лицето, се отнася до всички държавни служители, без привилегия и за категорията лица по чл. 15, които се назначават по заместване на отсъстващ държавен служител, което е в съответствие с принципа на равнопоставеност. Това съответства и на целта на ЗДСл, поставящ конкретни по-високи изисквания към лицата, заемащи държавна служба. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. В подкрепа на изложеното е и новата разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗДСл. (ДВ бр. 572016 г.), съгласно която държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване и има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на изискванията или ги надвишава. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани.
Частната жалба срещу решението в частта му, с която съдът оставя без разглежда иска, предявен по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. за заплащане на обезщетение за незаконно прекратяване на служебното правоотношение на С. К. и прекратява производството по делото в тази му част, също е неоснователна.
Действително неправилно съдът приема, че искът е подсъден на районен съд Бургас, което е в противоречие с т. 6 от ТП №2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. В случая обаче съгласно правилото на чл. 207, ал. 2 АПК производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява. Следователно като оставя без разглеждане иска и прекратява производството по делото в тази му част първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. В. К. да заплати на Агенция „Митници” сумата 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1909 от 15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1947/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б..
ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на Агенция „Митници” сумата 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.