Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 4194 от 16.06.2016 г. по адм. д. № 3983/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед №154/08.02.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на П. Ю. Б., [фирма] да прилага нелоялна агресивна търговска практика, като отнема чрез принуда свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи, като го принуди да закупи комплект от артикули, които действително се предлагат за продажба поотделно.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не се съобразил с естеството, законовата цел и съдържанието на заповедта. В случая при извършената проверка е установено, че в обекта на жалбоподателя се предлага ученически комплект на цена 1.00 лв., включващ ученическата книжка с отпечатана цена 0, 30 лв., ученическата лична карта с отпечатана цена 0, 05 лв. и два броя подвързии, съответно за ученическата книжка и за ученическата лична карта без обявена цена за брой. Доказано е, че изброените артикули от комплекта не могат да бъдат закупени отделно от потребителите. Не е необходимо между дружеството и потребителите да има облигационно задължение, за да е налице нелоялна агресивна търговска практика. Достатъчно е потребителят да е принуден да закупи всички продукти от ученическия комплект без да има възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Правилно административният орган приел, че периодът от време (първите дни от новата учебна година) и мястото (магазина за канцеларски материали и ученически принадлежности), характер и настойчивост на търговската практика принуждават потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане на покупката и краткия срок в който е необходимо да вземе решение и да извърши тази покупка. Претендира разноски -юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че отказът на търговеца да продаде на служителката на КЗП отделни части от предварително подготвен и опакован от него комплект, не може да бъде определен като нарушение, още по малко като акт на агресия, принуда. На служителката на КЗП е обяснено, че в момента търговеца не разполага с ученическа книжка или бележник, които да не са окомплектовани за обща продажба и че единичните елементи за продажба са свършили и ако търговецът разопакова комплекта, за да продаде отделна част от него ще претърпи търговска загуба от унищожената опаковка. Дадена е възможност да се върне на следващия ден за закупи отделен елемент от комплекта. Обяснено е, че може да направи покупката от друга маса на площада или от книжарниците наоколо.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Съдът е приел, че е налице търговска практика по смисъла §13, т. 23 ДР ЗЗП, изразяваща се в търговска инициатива за продажба в комплект на ученическа книжка (бележник) и ученическа карта, заедно с подвързии, но неправилно административният орган е квалифицирал търговската практика като „агресивна“, съгласно определението на чл. 68з. В случая именно мястото на използване на търговската практика – книжния пазар на пл. [адрес] в [населено място], в действителност изключва възможността за принудително налагане на търговската практика по продажба в комплект на ученическите пособия, тъй като на място има съсредоточени повече от сто търговци на книги и ученически принадлежности, в най големия град на България, където местата за продажба на такива стоки са стотици, не съществува никаква вероятност средният потребител да бъде принуден да промени поведението си и да вземе търговско решение, което не би взел без използването на тази търговска практика.
Решението е неправилно поради нарушения на материалния закон.
Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ex lege са нелоялни.
Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика – чл. 68з от ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО.
Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 1 от ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост.
В случая при извършената проверка е установено, че на сергията се предлагат за продажба учебници, книги, наръчници, ученически и учителски бележници, пътни карти, тетрадки. Извършена е била контролна покупка на комплект ученически бележник с найлонова подвързия и ученическа карта с найлонова подвързия на стойност 1 лев, за което е издаден фискален бон. На задната корица на ученическия бележник е отразена цена 0.30 лева, а на картата 0.05 лева. Няма обявена цена на найлоновите подвързии на двата продукта. При поискване на длъжностните лица да закупят само ученически бележник им е било отказано с мотив, че двата продукта се продават само в комплект и подвързани.
Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че изброените артикули от комплекта не могат да бъдат закупени отделно от потребителите. Без значение за правния спор е обстоятелството, че ответникът е закупил от доставчика процесните артикули като комплект, тъй като закупуването им в комплект или като отделни артикули е предмет на търговски взаимоотношения и договорки между търговските дружества и няма пречка артикулите от закупения комплект да се продават отделно от търговеца на потребителите.
Съласно чл. 4, т. 61 и т. 62 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета отм. , във вр. с чл. 17, т. 3 и чл. 16, т. 10 ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) отм. , както и чл. 31, приложение № 4, т. 33 и т. 34 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование във вр. с чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 10 от Закон за училищното и предучилищното образование, част от видовете документи, които учениците следва да притежват са: ученическа книжка и ученическа лична карта. Тъй като ученическата книжка и ученическата лична карта са нормативно установени документи за ученика, то всеки ученик следва да ги притежава в началото на учебната година. Следователно потребителят е длъжен да закупи посочените документи, а използвайки описаната по - горе търговска практика, търговецът принуждава потребителя да закупи всички продукти от ученическия комплект, без да има възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Задължението за закупуване на посочените документи, периодът от време (първите дни от новата учебна година), характерът и настойчивостта на търговската практика принуждават потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане на покупката и краткия срок в който е необходимо да вземе решение и да извърши тази покупка.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед №154/08.02.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, а за производството пред първата инстанция в размер преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01. 2017 г.)
Като има предвид изложеното и на основании, чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4194 от 16.06.2016 г. по адм. д. № 3983/2016 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ю. Б., [фирма] срещу заповед №154/08.02.2016г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Осъжда П. Ю. Б., [фирма] да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски в касационното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и за първоинстанционното производство в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.