Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 383 от 19.02.2016 г., постановено по административно дело № 1392 по описа за 2015 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Х. Н. П. от [населено място] против заповед № 615/27.04.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ и е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция „Митници“ - гр. С. сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Х. Н. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. О., като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че заповед № 615/27.04.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ е издадена в противоречие с чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Исканията са обжалваното решение и потвърдената с него заповед да бъдат отменени и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции.
Ответникът по касация – директорът на Агенция „Митници“, чрез пълномощника си юрисконсулт П. в пледоарията му в проведеното по делото съдебно заседание изразява становище за законосъобразност на съдебния акт и на процесната заповед, както и за липса на касационни основания за отмяната му/им. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен.
Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 и чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) пред първоинстанционния съд е оспорената от Х. Н. П. заповед № 615/27.04.2015 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и заповед № ЗАМ 360/32-72426 от 24.04.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ за определяне на структурата на М. С и утвърденото длъжностно разписание на М. С, в сила от 27.04.2015 г., е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „митнически инспектор“ в М. С, поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата, решаващият съдебен състав от Административен съд - Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби.
Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него не е уважена, е правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон - чл. 8 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ), чл. 5, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (АМ), чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чл. 2 и чл. 6, ал. 3, т. 7 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, в частност изготвената по делото съдебно–счетоводна експертиза от вещото лице и приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че е налице фактическо намаляване на числеността на персонала и в частност на щатните бройки за длъжността „митнически инспектор“ в М. С с длъжностното разписание от 27.04.2015 г. спрямо предходното от 16.04.2015 г., като е налице реално съкращаване на длъжността „митнически инспектор“ с 10 щатни бройки по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя (27.04.2015 г.) е установено, че не са били налице незаети щатни бройки за длъжността „митнически инспектор“ в М.С.Н лица на длъжността „митнически инспектор“ в периода след издаване на длъжностното разписание на М. С от 16.04.2015 г. до издаване на длъжностното разписание на същата митница от 27.04.2015 г., са изброени поименно в т. 2 в констативно–съобразителната част на заключението. Държавните служители са назначени на незаети щатни бройки, видно от поименното щатно разписание, в сила от 04.03.2015 г. С предходното длъжностно разписание, в сила от 04.03.2015 г., щатните бройки за длъжност „митнически инспектор“ в М. С са 182 броя, в т. ч. за митнически пункт К. А – 115 броя. Командировани са митнически инспектори от другите митници да изпълняват длъжността в М. С, след издаване на длъжностното разписание от 27.04.2015 г. Назначените лица на длъжността „митнически инспектор“ в М. С, след издаване на оспорената от жалбоподателя заповед, през периода от 28.04.2015 г. до 12.09.2015 г. са посочени поименно в т. 5 от констативно–съобразителната част на заключението, като са посочени и основанията за назначаването им.
Както правилно е отбелязано в тази връзка в мотивите на проверяваното решение, премахването на определени длъжности, създаването на нови или промените в числеността на щатните бройки за отделните длъжности, в рамките на съществуващата администрация на Агенция „Митници“ и нейното териториално подразделение М. С, е въпрос по целесъобразност, предоставен на органа по назначаването (по аргумент от чл. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА)). Ето защо директорът на Агенция „Митници“ е компетентен да предприеме длъжностни промени и промени в числеността, с цел оптимизиране на работата на отделните структурни звена. Поради това, премахването на отделни длъжности, създаването на нови такива или промените в числеността на щатните бройки за отделна длъжност, е част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията, с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции. Преценката му кои служители да освободи и кои да запази, е в правомощията на административния орган, тъй като тази преценка е такава по целесъобразност, доколкото е свързана с определянето на конкретните приоритети в работата на Агенция „Митници“ и следователно не подлежи на съдебен контрол.
Предвид горното Върховният административен съд не споделя твърдяното от касаторовия повереник, че в случая не е налице реално съкращаване на заеманата от П. длъжност „митнически инспектор“ в М. С. В случая, както е установено в първоинстанционното съдебно решение, към 27.04.2015 г. е намален броят на служителите, заемащи длъжността „митнически инспектор“ в Митнически пункт К. А, като същите са намалени от 112 броя на 102 броя. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени, е изцяло от компетентността на административния орган.
Ирелевантни са развитите съображения от касатора за командироване на служители от други митници. Този въпрос не касае хипотезата за реално съкращаване на щата и не би следвало да се анализира, тъй като липсват данни за вакантни длъжности „митнически инспектор“. Освен това, командироването на служители е в правомощията на директора на Агенция „Митници" и реализирането на това правомощие нито самостоятелно, нито в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, сочи на превратно упражняване на власт.
По делото се установи намален брой на служителите, които изпълняват определена длъжност, в рамките на структурата на агенцията, като посоченото правно основание в атакуваната заповед е такова, при което органът не е длъжен да посочи мотиви, защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът, дали действително е целесъобразно съкращението. Не подлежат на съдебен контрол и предприети впоследствие действия на органа по назначаването на държавни служители на същата длъжност „митнически инспектор“, каквато е заемал и жалбоподателят. Видно от заключението на вещото лице е, че първоначалното назначаване на държавните служители е извършено въз основа на длъжностно разписание в сила от 16.04.2015 г., а не на длъжностното разписание, в сила от 27.04.2015 г., въз основа на което е извършено съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя. Служителите са назначени на свободни щатни бройки към 16.04.2015 г. и щатни бройки, заемани от временно отсъстващи служители (вторите на основание чл. 15 от ЗДСл). Преназначението им е извършено съгласно длъжностно разписание към 05.06.2015 г. на щатни бройки „митнически инспектор“, след трансформиране на свободни щатни бройки, предназначени за заемане по трудово правоотношение.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като по делото няма налични данни, че конкретното съкращаване на длъжността "митнически инспектор" и преструктурирането на администрацията не е послужило за оптимизация на дейността на Агенция „Митници“.
Горното обуславя правилността на констатацията на първоинстанционния съд, че при анализа на относимите за настоящото производство фактически и правни основания, посочени в процесната заповед, се налага извода, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Х. П., заемащ длъжността „митнически инспектор” в М. С, Митнически пункт „К. А“.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение поради незаконосъобразност на потвърдената с него заповед заради несъответствие с материалния закон и неговата цел, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски.
С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати такова в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция за производството по настоящото дело в полза на Агенция „Митници“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383 от 19.02.2016 г., постановено по административно дело № 1392 по описа на Aдминистративен съд - Пловдив за 2015 г.
ОСЪЖДА Х. Н. П. от [населено място] да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.