Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. М., адрес [населено място], [улица], срещу решение №254 от 25.05.2016г. на Административен съд Пазарджик по административно дело №901 по описа за 2015г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед №15-1006-000730/18.10.2015г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. П..

Ответникът по касационната жалба, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена от страна с правен интерес, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Предмет на контрол е решение №254 от 25.05.2016г. на Административен съд Пазарджик по административно дело №901 по описа за 2015г. Съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Ж. М., срещу заповед №15-1006-000730/18.10.2015г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. П., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Административен съд Пазарджик е приел, че заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. П. контрол на всички основания по чл. 146 АПК, съдът е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта като издадена от компетентен...