Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП гр. Б., срещу решение № 1052 от 30.05.2016 г. на Административен съд (АС) гр. Б., постановено по адм. д. № 292/2016 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4047 от 13.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 2/04.01.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Б..

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е разрешил основния спорен въпрос относно данъчното третиране на получена от физическото лице – регистриран земеделски производител (ЗП) субсидия по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Поддържа, че лицето не развива стопанска дейност, няма продукция, няма доход за деклариране и облагане с данък, което определяло допълнителното му данъчно задължение по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Касаело се за плащания от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) на лица, занимаващи се със селскостопанска (СС) дейност, която в случая не била усвоена по предназначение, доколкото лицето не я е използвало за СС си дейност, а за лични нужди. Това изключвало да се приспадат разходи за дейността. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответницата Р. П. Я. от [населено място], [община], оспорва касационната жалба чрез адв.М. А.. Претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АС АУЗД на Р. П. Я. е установено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1058 лв. и лихви за забава в размер на 156.37 лв. Установено е, че през 2013 г. лицето в качеството си на земеделски производител (ЗП) е получило субсидия в размер на 16 219.92 лв. за земеделска площ, включена в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), които могат да кандидатстват за плащане по схемата за единно плащане на площ на основание подадено заявление в Разплащателната агенция (РА) при ДФЗ. Получената субсидия е декларирана в ГДД за 2013 г. като доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ в Приложение № 3 с код 03 – доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове. Не са декларирани доходи от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство.

Лицето предоставило обяснение вх. №6439/26.05.2015 г., въз основа на което приходните органи установили, че се занимава с отглеждане на телета, две от които за собствена консумация, а други били заменяни за фураж за изхранване на останалите животни. Получената през 2013 г. субсидия е използвана за поддържане на пасища и ливади за груб фураж за добив на сено за прехрана на животните. За изхранване на животните и за внасяне на дължимите осигурителни вноски във връзка с дейността е получен земеделски заем от банка, погасен със средствата, предоставени по СЕПП.

Приходният орган е приел, че е налице несъответствие в декларираните данни в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ, в която лицето не е декларирало доходи от продажба и не е представило документи за получени доходи през 2013 г. Това е дало основание за изпращане на съобщение по чл. 103, ал. 1 ДОПК, респ. за издаване на оспорения АУЗД по чл. 106, ал. 1 ДОПК. След анализ на данъчното третиране на субсидиите според предназначението им, като попадащи в чл. 29, ал. 1, т. 1 или т. 2, б.“а“ ЗДДФЛ, приходният орган е приел, че те са обвързани със стопанската дейност на лицата по производство на преработена или непреработена продукция. В конкретния случай поради липса на доход от продажба на продукция от субсидията, вложена в селското стопанство, се получавала единствено продукция за лични нужди. След като субсидията не се ползвала за извършване на стопанска дейност, същата следвало да се определи по реда на раздел VІ от ЗДДФЛ „Доходи от други източници“, респ. като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - брутната сума на получената субсидия. С това субсидията не била коректно декларирана в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, тъй като Приложение № 3 се попълвало само при получени доходи от СС дейност. След като субсидията била получена за поддържане на площите в добро земеделско състояние, т. е. без задължение за производство, лицето нямало право на нормативно признати приходи. Подкрепа за извода си органът е намерил в определението за „стопанска дейност“ по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В. СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ), съществен елемент на която е реализирането на печалба.

Административният съд е намерил, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения предвид коректно изпълнената процедура по чл. 103, ал. 1 и чл. 106, ал. 1 ДОПК. За да отмени акта като материалноправно незаконосъобразен, съдът е анализирал понятието за земеделски производител по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и правната уредба на СЕПП по Регламент (ЕС) № 1307/2013 и ЗПЗП. Формирал е извод, че плащанията по СЕПП не са обвързани с реализация на земеделска продукция и доказване на доходи от нея, а единствено с декларирани площи, годни за подпомагане. Приел е, че получената субсидия е използвана по предназначение – за погасяване на банков кредит, отпуснат за финансиране на сезонни разходи, поради което правилно е декларирана в Приложение № 3, Таблица 1.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.

Съдът правилно е формулирал правния спор относно квалификацията и данъчното третиране на получената от лицето субсидия по СЕПП за 2013 г. Обосновано е съобразил характера на плащанията по СЕПП, обвързани единствено с размера на използвана земя, но не и с произведена продукция или брой отглеждани животни. Тезата на приходните органи очевидно следва дадени от НАП разяснения относно данъчното облагане на субсидиите: тези, които попадат в чл. 29, ал. 1, т. 1 или т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ са обвързани със стопанската дейност на лицата по производство на преработена или непреработена продукция, а в случаите, в които лицето не развива стопанска дейност или е използвало получените субсидии за лични нужди, то тези средства се явяват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Правилен е даденият от съда отговор, че в конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници.

Не е спорно, че субсидията не е получена за отглеждането на животните, а за поддържане на пасища и ливади за добиване на сено за изхранването им. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние, без обвързване със задължение за производство на селскостопанска продукция. Изводът, който приходните органи правят, че при липса на доходи от СС дейност субсидията следва да се обложи като брутна сума без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Това не следва от характера на получената помощ по СЕПП, която не поставя изискване на доходи от дейност като ЗП. Липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 ЗДДФЛ. Достатъчно е доходът от помощта да е свързан с дейността на лицето като земеделски производител, което обстоятелство в случая е безспорно установено.

Я. е усвоила банков заем за покриване на текущи разходи за изхранване на животните и за осигурителни плащания във връзка с дейността, който е погасила с отпуснатата субсидия. По този начин средствата са усвоени по предназначение – за подпомагане на земеделската дейност на лицето. Установено е безспорно, че средствата са пряко употребени в дейността на лицето, свързана с отглеждането на животните (погасяване на банков заем, необходим за закупуване на фураж за тяхното изхранване), както и за погасяване на публични задължения на ЗП. Изискването за получаване на ежегодни доходи/печалба от дейността не съответства на характера не само на земеделската, но и на всяка друга търговска дейност. В този смисъл е необосновано позоваването от приходните органи на определението по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В. СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ). Логично е даденото обяснение, че едно теле трябва да се отгледа поне три години, за да даде приход от мляко или месо, поради което е необосновано очакването за реализиране на приходи още в годината на получаване на субсидията. Установената собствена консумация на две от животните и замяната на други за фураж не означава, че лицето е използвало субсидията за лични нужди. Не се установява по делото Я. да не развива стопанска дейност, за да се квалифицира доходът й като облагаем по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Лицето е регистриран ЗП с дейност по отглеждане на животни (телета) и поддържа пасища и ливади за добиване на сено. Изтегленият специализиран банков земеделски кредит по договор с [фирма] от 18.06.2013 г. е във връзка с тази дейност (оборотни средства за авансово финансиране на сезонни разходи) и погасяването му с получената помощ по СЕПП е достатъчно за извод, че се касае за доход, свързан с дейността на земеделския производител. Това от своя страна го квалифицира като облагаем по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Изискването на приходната администрация за задължително получаване и на други приходи от СС дейност не намира опора в закона. Като е достигнал до идентичен правен извод административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред АС в размер на 394 лв. В представеното пълномощно пред АС гр. Б. изрично е вписано, че възнаграждението е заплатено в брой, което е достатъчно за доказване на реалното им заплащане.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 1052 от 30.05.2016 г. на Административен съд гр. Б., постановено по адм. д. № 292/2016 г.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Б. да заплати на Р. П. Я. от [населено място], [община], разноски в размер на 814 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.