Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Т., против Решение № 2395 от 15.12.2016 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1049 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001615002756-091-001/12.01.2016 г., издаден от Г. Ч., на длъжност главен инспектор по приходите – възложил ревизията и В. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение по жалба срещу РА № 199/01.04.2016г. на Директор на Дирекция „ОДОП” - гр. П. относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 2 325 072, 89 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 304 976, 98 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора в решението липсва анализ на акта, жалбата и доказателствата по делото. Твърди се, че неправилно [фирма] е санкционирано с отказ за прилагане на чл. 62, ал. 5 ЗДДС, поради пропуски на своите клиенти, направени въпреки изричните указания на дружеството в тази връзка. В с. з. чрез адв. Т., моли да бъдат разгледани всички документи по делото, да се подложат на обективна преценка потвържденията и съпътстващите документи за всяка доставка по отделно, както и да се отчете факта, че М. и Д. са отразили получаването на стоките във VIES-декларациите, съобразно отговорите от данъчните администрации. Моли да се вземе предвид, че по отношение на М. е наличен протокол с дата 13.03.2015 г. от извършена проверка, потвърждаваща наличието на всички реквизити в потвържденията, и в тази връзка да се вземе предвид и решение на СЕС...