Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[фирма], чрез адв. Д. П. обжалва решение № 2578/15.04.2016 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 6246/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-29002914001238-091-001/12.03.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Големи данъкоплатци и осигурители, потвърден в оспорената част с решение № 801/01.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С..

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят не оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Счита, че спорът се свежда до отговор на въпроса кога следва да се признае за данъчни цели разходът от обезценка на несъбрани вземания по процесните фактури.

Според касатора съдът е приложил чл. 37, ал. 1 ЗКПО без да съобрази обстоятелството, че предмет на спора е моментът на признаване за данъчни цели на отчетените в предходен период разходи от обезценка/провизия на несъбираемите вземания, а не момента на счетоводното им отписване. Съдът не е съобразил, че по действащия за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2013 г. материален закон - чл. 37, ал. 1 ЗКПО, дори и давностният срок за вземането да не е изтекъл, на петата година от неговата изискуемост, предприятието има право да признае отчетените в предходен период разходи за обезценка.

Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи липсата на обсъждане в мотивите на обжалваното решение на възражението на дружеството относно липсата на възможност за признаване за данъчни цели на отчетените в предходен период разходи от обезценка на вземанията (обратно проявление на формираната в предходен период данъчна временна разлика), както на основание чл. 23, ал. 3, т. 15 и т. 16...